Яков 1.19-27 (Апостол)

19И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, 20защото човешкият гняв не върши Божия правда. 21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви. 22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си. 23Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало: 24погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил. 25Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си. 26Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. 27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.

Марк 10.17-27 (Евангелие)

17А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? 18Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 19Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си. 20А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини. 21Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста. 22А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. 23И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! 24А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! 25По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? 27Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

Нашите свети отци Атанасий Велики (373) и Кирил (444), патриарси на Александрия

Свети Атанасий, стълб на православието и Отец на Църквата, е роден в Александрия през 275 г. в семейство на благочестиви християни. Още като дете неговата набожност и преданост към вярата са били толкова забележителни, че Александър, патриархът на града, взел Атанасий под своя закрила. Като студент той получил задълбочено образование, но се интересувал повече от Божиите дела, отколкото от светското учение, и за известно време се оттеглил в пустинята, за да седи в краката на Свети Антоний (17 януари), чийто ученик станал и чиято биография по-късно написал. При завръщането си в Александрия той бил ръкоположен за дякон и започнал публичната си дейност за Църквата. Написал трактата си „За въплъщението“, когато бил едва на двадесет години. (В него се съдържа израз, който и днес често се цитира и който с няколко думи изразява част от дълбочината на Тайната на Въплъщението: Бог стана човек, за да може човекът да стане бог.)

Точно по това време Арий, свещеник в Александрия, проповядваше своето съблазнително учение, че Синът и Словото Божие не са от една същност с Отца, а са божествено творение на Отца. Това учение, което (както осъзнаваше Атанасий) нанася удар върху самата възможност за спасението на човечеството, намери широко приемане и за известно време изглеждаше, че заплашва самата християнска вяра. През 325 г. император Константин Велики свика Църковен събор в Никея, за да уреди размириците, които арианското учение беше разпространило в Църквата. Атанасий присъства на събора и защитава православната гледна точка толкова убедително, че печели възхищението на православните и вечната вражда на арианите. От този момент нататък животът му е посветен на защитата на истинската единосъщност (хомоусия) на Сина с Отца.

През 326 г., не много преди смъртта си, патриарх Александър назначи Атанасий за свой приемник и Атанасий беше надлежно възведен на патриаршеския престол. Той беше активен в пастирската си роля, пътуваше из Египет, посещаваше църкви и манастири и работеше неуморно не само за да потуши арианската ерес, но и за да разреши различни разколи и морален упадък, които засягаха територията му.

Въпреки че арианската ерес очевидно беше осъдена веднъж завинаги в Никея, Арий имаше много влиятелни съюзници в цялата империя, дори в императорския двор, и Атанасий скоро беше подложен на много видове преследвания, някои местни, други идващи от самия императорски трон. Въпреки че беше патриарх на Александрия повече от четиридесет години, голяма част от това време прекара в укриване от влиятелни врагове, които го заплашваха с затвор или смърт. Два пъти той избяга в Рим, за да потърси закрила от папата, който през първите векове на Църквата беше последователен защитник на православието срещу неговите различни врагове. От различните си скривалища Атанасий издаваше брошури, трактати и послания, които помогнаха да се обединят вярващите в цялото християнство за православната кауза.

През 366 г. император Валент, опасявайки се от въстание на египтяните в подкрепа на своя обичан архиепископ, официално възстанови Атанасий в благоволението си и той успя да прекара последните седем години от живота си в мир. От своите четиридесет и седем години като патриарх, около седемнадесет прекара в укритие или изгнание. Той почина в мир през 373 г., след като посвети целия си зрял живот, с големи страдания, на защитата на Христовата вяра.

Заедно със свети Атанасий Църквата почита и свети Кирил (Кирилос), също архиепископ на Александрия (412-44 г.). Неговата съдба беше да защити вярата срещу еретика Несторий, патриарх на Константинопол, който отричаше, че Христос в Своето въплъщение наистина е съединил божествената с човешката природа. Кирил се опитал в частна кореспонденция да върне Несторий към християнската вяра, а когато това се оказало неуспешно, заедно с папа Целестин от Рим поведе защитата на православието срещу учението на Несторий. Свети Кирил председателствал Третия вселенски събор през 431 г., на който несторианската ерес била официално отхвърлена. След като пастирствал паството си в продължение на тридесет и две години, той починал през 444 г.