2 Коринтяни 3.4-11 (Апостол)

4Такава увереност в Бога имаме чрез Христа, 5но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни аде от Бога: 6Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори. 7И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му, 8то как не ще бъде много по-славно служението на духа! 9Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава. 10И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто. 11Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.

Матей 23.29-39 (Евангелие)

29Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните 30и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; 31с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; 32допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си! 33Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената? 34Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град, 35за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника. 36Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род. 37Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте! 38Ето, оставя се вам домът ви пуст. 39Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!

Синаксис на сръбските йерарси

На този ден се почитат седемнадесет свети сръбски йерарси, като се започне със Св. Сава (Савас), първи архиепископ на Сърбия и равен на апостолите. Те са: Св. Сава, първи архиепископ на Сърбия, равен на апостолите Арсений, неговият приемник Сава II, син на цар Стефан Първокоронован Никодим, който живееше на Светата Гора, беше игумен на Хиландарския манастир там и архиепископ на Сърбия Йоаникий, патриарх от 1346 до 1349 г. Ефрем, избран за патриарх против волята си през 1376 г. Той коронова княз Лазар, след което се отказал от патриаршеския престол и се оттеглил в уединение; Спиридон, неговият приемник (+1388); Макарий, велик възстановител на стари църкви и манастири; отпечатал много църковни книги (+1574); Гавраил, благородник по рождение. Прологът казва, че той „участвал в Московския събор при патриарх Никон, поради което бил измъчван от турците за измяна и обесен през 1656 г.“ Освен това, Евстатий, Яков, Данило, Сава III, Григорий, Йоан, Максим и Никон. Жизненоважната връзка между Сръбската църква и Светата планина е очевидна тук; много от тези йерарси са живели и се борили на Атон.

Св. Александър (340), Йоан (595) и Павел Новият (784), патриарси на Константинопол

Св. Александър взе участие в Първия Вселенски събор като делегат на патриарх Метофан, който беше твърде слаб, за да присъства; и наследи Метофан на патриаршеския престол. Благодарение на молитвата му към Бога Църквата е била пощадена от замислите на Арий, който е бил поразен от смърт.

Св. Йоан, според един източник, е Св. Йоан Постеник (2 септември), който е почивал в 595 г.; според друг източник, Св. Йоан Схоластик (21 февруари), който починал през 577 г.

Св. Павел бил патриарх в продължение на пет години, след което се отказал от патриаршеския престол, за да приеме великата схима.