Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Матей 17.14-23 (Евангелие)

14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. 19Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? 20А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. 21Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. 22А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, 23и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

Светият ни отец Поимен (Пимен) Велики (450)

„Той беше египтянин по рождение и велик египетски аскет. Като момче посещаваше различни духовни учители и събираше доказан опит, както пчелата събира мед от цветята. Веднъж Пимен помоли стареца Павел да го заведе при свети Паисий. Като го видя, Паисий каза: „Това дете ще спаси мнозина; Божията ръка е върху него.“ С времето Пимен стана монах и привлече двама от братята си към монашеството. Майка им веднъж дошла да види синовете си, но Пимен не я пуснал, като я попитал през вратата: „Кое искаш повече: да ни видиш тук и сега, или в другия свят във вечността?“ Майка им си тръгнала радостно, като казала: „Ако със сигурност ще ви видя там, нямам нужда да ви виждам тук.“ В манастира на тези трима братя, ръководен от най-големия, Аба Ануб, правилото беше следното: през нощта четири часа се прекарваха в ръчен труд, четири часа в сън и четири в четене на Псалтира. Денят преминаваше от сутринта до обяд в редуване на работа и молитва, от обяд до вечерня в четене, а след вечерня те приготвяха храната си, единствената за двадесет и четири часа, и тя обикновено се състоеше от някакъв вид зеле. Самият Пимен казваше за живота им: „Ядяхме това, което имаше под ръка. Никой никога не казваше: „Дай ми нещо друго“ или „Няма да ям това“. По този начин прекарвахме целия си живот в мълчание и мир.“ Той е живял през V век и е починал мирно в дълбока старост.“ (Пролог)

Името му означава „пастир“. Много от думите му могат да бъдат намерени в „Изреченията на пустинните отци“.

Великомъченик Фанарий Новоявен от Родос

„Малко се знае за светия мъченик Фанурий, освен това, което е изобразено относно неговото мъченичество на неговата свята икона, която беше открита през 1500 г. сред руините на древна църква на Родос, когато там властваха мюсюлманите. Затова той се нарича „Новопоявилият се“. ” Вярващите се молят на Свети Фанурий особено за да им помогне да възвърнат изгубени вещи, и тъй като той е отговарял на молитвите им толкова често, е възникнал обичаят да се пече Фанеропита („Фанурийска пита“) като благодарствен дар.” (Велики Хорологион)

Има предание, че майка му е била голяма грешница и че той не е успял да я обърне към вярата, докато е била жива. След нейната смърт той се молел повече за нейното спасение, отколкото за своето собствено. Докато го убивали с камъни, той се молел: „Заради тези мои страдания, Господи, помогни на всички онези, които ще се молят на Теб за спасението на грешната майка на Фанурий.“ Така че в Египет, където той е много почитан, много християни се молят: „О, Господи, спаси майката на Фанурий и помогни на мен, грешника.“