19 Август 2000
Събота от 9-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Мъченик Андрей Стратилат и другарите му
Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 14.6-9 (Апостол)

6Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. 7Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, 8но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме. 9Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.

Матей 15.32-39 (Евангелие)

32А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя. 33И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ? 34Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки. 35Тогава заповяда народу да насяда на земята. 36И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците - на народа. 37И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници. 38А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца. 39И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.

Жития на светиите

Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

„Той беше офицер, трибун, в римската армия по времето на император Максимиан. Сириец по рождение, той служеше в родната си земя. Когато персите нападнаха имперската римска армия, на този Андрей беше поверено командването в битката срещу врага — откъдето идва и титлата му: командир, стрателит. Тайно християнин, макар и все още некръстен, Андрей се препоръча на живия Бог и, вземайки само елита на армията, отиде на война. Преди битката той каза на войниците си, че ако всички призоват помощта на единствения, истинския Бог, Христос Господ, враговете им ще станат като прах, разпръснат пред тях. Всички войници, запалени от ентусиазъм от Андрей и неговата вяра, призоваха помощта на Христос и атакуваха. Персийската армия беше напълно разгромена. Когато победоносният Андрей се върна в Антиохия, някои завистливи мъже го обявиха за християнин и императорският управител го призова на съд. Андрей открито провъзгласи своята непоколебима вяра в Христос. След жестоки мъчения управителят хвърли Андрей в затвора и написа писмо до императора в Рим. Знаейки за популярността на Андрей сред народа и в армията, императорът заповяда на управителя да освободи Андрей, но да потърси друг повод и друго извинение (не вярата му), за да го убие. Чрез Божие откровение Андрей научи за тази императорска заповед и, вземайки със себе си верните си войници (общо 2 593), замина за Тарс в Киликия, където всички бяха кръстени от епископа Петър. Преследвани и тук от имперската мощ, Андрей и спътниците му се оттеглиха дълбоко в арменската планина Таврос. Там, в една клисура, докато се молеха, римската армия ги намери и всички ги обезглави. Никой от тях не се отрече, всички бяха решени да умрат като мъченици за Христа. На мястото, където течеше поток от кръвта на мъчениците, извира извор с лечебна вода, изцеляваща всяка болест. Епископът Петър, дойде тайно със своя народ и погреба телата на мъчениците на същото място. Всички те пострадаха с чест в края на III век и бяха увенчани с венци на вечна слава, влизайки в Царството на Христос, нашия Бог.” (Пролог)