Римляни 13.1-10 (Апостол)

1Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. 2Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане. 3Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея; 4защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло. 5Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест. 6Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети. 7И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък - данък; комуто берия - берия; комуто страх - страх; комуто чест - чест. 8Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона. 9Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си. 10Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона.

Матей 12.30-37 (Евангелие)

30Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява. 31Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; 32и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят. 33Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото. 34Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата. 35Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо. 36И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: 37защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.

Мъчениците Аникетас и Фотий от Никомедия (305)

Тези свети мъченици претърпели победоносно страдание през 305 г. (Пролог) или 288 г. (Великият Часослов), по време на царуването на Диоклетиан, който посетил Никомедия, за да разпали там гонение срещу християните. Аникет, един от градските управители, се явил пред императора, смело изповядал християнската си вяра и осъдил поклонението на идолите. Аникет бил подложен на поредица от жестокости: езикът му бил отрязан, но той чудесно продължил да говори; беше хвърлен на лъв, но той отказа да го нападне; след това беше жестоко пребит с пръчки, докато костите му се показаха през раните. Неговият племенник Фотий, виждайки как той издържа на всички тези изпитания, се втурна напред, прегърна чичо си и заяви пред императора, че и той е християнин. Императорът заповяда да бъде обезглавен незабавно, но палачът, вдигайки меча си, нанесе такава рана на себе си, че вместо това умря той. След много изтезания двамата бяха хвърлени в затвора за три години, след което бяха изведени и хвърлени в огнена пещ, където умряха, макар че телата им бяха извадени от пламъците непокътнати.

Свети Аникетас се счита за един от Светите Безсребърници.

Свещеномъченик Александър, епископ на Комана (III в.)

„Той живееше в град Комана близо до Неокесария като обикновен въглищар. Когато епископът на Комана почина, Свети Григорий Неокесарийски, Чудотворецът (17 ноември), беше поканен да председателства Събора за избор на нов епископ. На Събора присъстваха както духовенство, така и миряни. Те не успяха да се споразумеят за един човек, като оценяваха избраните кандидати според външния им вид и поведение. Свети Григорий им каза, че не трябва да придават толкова голямо значение на външното впечатление, колкото на душата и духовните способности. Тогава някой шегаджия извика подигравателно: „Тогава нека изберем Александър, въглищаря, за епископ!“, и всички се разсмяха. Свети Григорий попита кой е този Александър. Считайки, че името му не би било споменато пред Събора, освен по Божията провидение, той заповяда да го доведат. Като въглищар, той беше черен от сажди и облечен в дрипи, и външният му вид предизвика още по-голямо веселие в Събора. Тогава Григорий го отведе настрана и го помоли да каже истината за себе си. Александър му разказа, че е бил гръцки философ, ползващ се с голяма чест и положение, но че е оставил всичко това настрана, смирил се и се направил на глупак за Христа от момента, в който прочел и разбрал Свещеното Писание. Григорий заповяда да го изкъпят и облекат в нови дрехи, след което влезе в Събора с него и пред всички започна да го изпитва по Писанията. Всички бяха изпълнени с удивление от мъдростта и благодатта на думите на Александър и не можеха да разпознаят бившия въглищар в този мъдър човек. С единодушно решение го избраха за епископ, а той спечели любовта на паството си заради своята святост, мъдрост и доброта. Той умря като мъченик за Христа по времето на Диоклетиан.” (Пролог)