Римляни 7.14-8.2 (Апостол)

14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. 15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. 16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; 17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. 18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. 19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. 20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. 21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. 22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, 23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. 24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

1И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, 2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.

Матей 10.9-15 (Евангелие)

9Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, 10ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. 11В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете. 12А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! 13И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас. 14Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. 15Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

Свети царски мъченици руски: цар Николай II, царица Александра, престолонаследник Алексей и великите княгини Олга, Татяна, Мария и Анастасия, и загиналите с тях (1918 г.).

„Цар Николай II е син на Александър III, починал в обятията на Свети Йоан Кронщадски. Възпитан в благочестие, цар Николай винаги се е стремял да управлява в дух, съобразен с предписанията на Православието и най-добрите традиции на своята нация. Царица Александра, внучка на английската кралица Виктория и обърната от лутеранството, е била известна със своето благочестие и състрадание към бедните и страдащите. Петте им деца са били обичани от всички заради тяхната доброта, скромност и простота.“

„По време на политическите сътресения през 1917 г. цар Николай безкористно абдикира от трона за това, което вярваше, че е доброто на страната му. Въпреки че абдикира доброволно, революционерите поставят него и семейството му под домашен арест, след което ги изпращат под стража в Тоболск и накрая в Екатеринбург. Писмо, написано от Тоболск от великата княгиня Олга, най-голямото от децата, показва благородството на душата им. Тя пише: „Баща ми моли да предам на всички, които са му останали верни... че не трябва да си отмъщават заради него, защото той е простил на всички и се моли за всички тях. Нито пък трябва да си отмъщават. По-скоро трябва да помнят, че това зло, което сега е налице в света, ще стане още по-силно, но че злото няма да победи злото, а само любовта ще го направи.“

„След като издържаха шестнадесет месеца затвор, лишения и унижения с християнско търпение, което трогна дори похитителите им, те и онези, които бяха с тях, получиха мъченическите си венци, когато бяха застреляни и намушкани до смърт в мазето на къщата на Ипатиев в Екатеринбург през 1918 г.

„Заедно с тях се почитат и онези, които вярно са им служили и са били убити с тях или заради тях…“ (Великият часовник)

Свети Андрей, архиепископ на Крит (720?)

Той е роден в Дамаск от християнски родители. Той е бил ням до седемгодишна възраст, когато получава дар слово след приемане на Свето Причастие. Постриган за монах в манастира „Свети Сава“ в Светата земя, служи на Йерусалимския патриарх, след това става дякон във Великата църква в Константинопол и накрая е посветен на архиепископ на Крит. Присъства на Шестия Вселенски събор. Сведенията за датата на кончината му варират от 712 до 740 г.

Той е най-известен като композитор на Великия канон, изпълняван през първата и петата седмица на Великия пост.

Света Марта, майка на Свети Симеон Чудногорски (551)

Тя била пример за християнски семеен живот: ставала в полунощ за молитва, давала безрезервно на нуждаещите се и родила и отгледала свети Симеон Чудногорски (24 май). Предвидяла часа на смъртта си, тя починала мирно през 551 г. и била погребана близо до стълба на сина си Симеон. След смъртта си тя се явявала многократно, за да поучава и да лекува болни. Прологът разказва следната STORY. След погребението ѝ игуменът на монашеската общност на Свети Симеон държал лампа запалена на гроба ѝ, с намерението тя да гори вечно. Но след известно време монасите се разболели и позволили лампата да угасне. Игуменът се разболял и му се явила Света Марта и казала: „Защо не палиш лампата на гроба ми? Знай, че светлината на твоите свещи не е нужна на мен, защото Бог ме е направил достоен за вечната Си небесна светлина, но е нужна на теб. Когато палиш лампа на гроба ми, ти ме подтикваш да се моля на Господа за теб.“

Свети Андрей (Рубльов), иконограф (1430 г.)

Неговата икона „Света Троица“ на Гостоприемството на Авраам понякога е наричана най-съвършено изпълнената от всички икони. Вижте 29 януари.