1 Коринтяни 5.9-6.11 (Апостол)

9Писах ви в писмото си - да нямате общение с блудници; 10и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабители, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят. 11Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете. 12Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните? 13Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си.

1Смее ли някой от вас, кога има тъжба с другиго, да се съди пред нечестивците, а не пред светиите? 2Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът бъде съден от вас, то вие недостойни ли сте да съдите най-малките работи? 3Не знаете ли, че ангели ще съдим? А колко повече житейски работи? 4Ако, прочее, имате съд за житейски работи, поставяйте за съдии унижените в църквата. 5За ваш срам казвам: тъй ли няма помежду ви ни един мъдър, който да може да отсъжда между братята си? 6А брат с брата се съди, и то пред неверници! 7Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета? 8Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя. 9Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, 10нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. 11И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог.

Матей 13.54-58 (Евангелие)

54А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? 55Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда? 56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това? 57И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. 58И не извърши там много чудеса поради неверието им.

Праведният Евдоким от Кападокия (9 в.)

“ Свети Евдоким е бил от Кападокия, син на благочестиви и най-прочути родители, патриции по ранг. Той особено е култивирал целомъдрието и милосърдието, първото – като никога не е срещал погледа на жена, а второто – като с радост е задоволявал нуждите на бедните. Когато е бил назначен за военен командир на Кападокия, той е продължил по праведния си път, проявявайки милосърдие и правота във всичките си дела. Живеейки така в благочестие, тихо и без показност , той напусна този живот на трийсет и три години, около 840 г., по време на царуването на иконоборца Теофил. Не след дълго след погребението му, гробът му се превърна в извор на безкрайни чудеса, тъй като Бог разкри добродетелта, която Евдоким се беше стремил да скрие; когато по-късно гробът му беше отворен, тялото му беше намерено нетленно. Светите му мощи бяха пренесени в Константинопол.“ (Великият Часослов)

Праведният Йосиф от Ариматея (1-ви век)

„Благородният Йосиф“ беше таен последовател на Христос и богат член на еврейския Синедрион (управляващ съвет); именно той предостави гроба на Христос. Когато вярата му стана известна, той беше изгонен от Синедриона, от синагогите и от Светата земя и пътуваше из много земи, проповядвайки Евангелието на Христос. Според някои сведения той в крайна сметка стигна до Англия, където почина в мир.