Библейски четива (Синодален превод)
1 Коринтяни 1.1-9 (Апостол)
1Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен -
2на църквата Божия в Коринт, на осветените в Христа Иисуса, на призваните светии, заедно с всички ония, които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа на всяко място, у тях и у нас -
3благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
4Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат;
5защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание,
6според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство,
7тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа,
8Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
9Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.
Галатяни 4.22-31
(Апостол, Св. Анна)
22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание.
24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж".
28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
Матей 13.24-30 (Евангелие)
24Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;
25и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;
26а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.
27И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?
28А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?
29Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;
30оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.
Лука 8.16-21
(Евангелие, Св. Анна)
16И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
17Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
18Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има.
19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа.
20И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.
Жития на светиите
Успение на праведната Анна, майка на Пресветата Богородица
Според преданието, както Анна, така и съпругът ѝ Йоаким са починали, когато Пресветата Богородица е била на около единадесет години и е живяла в Храма; така, когато тя достигнала зрелост, била сираче и била поверена на грижите на благородния Йосиф. Молитвите на Света Анна се призовават за зачеване на деца и за помощ при трудно раждане. Главният ѝ празник е на 9 септември.
Помен на светите 165 отци на Петия Вселенски събор (553)
Този събор се е състоял в Константинопол по времето на Юстиниан Велики. Съборът е осъдил различните форми на монофизитството, еретическите писания на Теодор Мопсуестийски и Теодорет, както и писанията на Ориген (особено относно всеобщото спасение).
Света Олимпиа, дякониса (408)
Тя е родена в благородно семейство в Константинопол: баща ѝ Анисий Секунд е бил сенатор. Тя е била сгодена за благородник, който е починал, преди да успеят да се оженят; отхвърляйки всички съвети да си вземе друг съпруг, Олимпиада се посвещава изцяло на Бога, дарявайки голямото си наследство на Църквата и на бедните. Тя служи като дякониса, първо при патриарх Нектарий, а след това при Св. Йоан Златоуст. Когато Св. Йоан е изпратен в изгнание, той я съветва да остане в Константинопол и да продължи да служи на Църквата, независимо кой патриарх ще заеме мястото му. Но веднага след като светият йерарх заминава в изгнание, пожар унищожава голяма част от града, а враговете на Свети Йоан обвиняват святата Олимпиада, че е запалила огъня. Тя от своя страна е била изпратена в изгнание в Никомедия, където е починала през 408 г. Тя е оставила указания тялото ѝ да бъде поставено в ковчег и хвърлено в морето, за да бъде погребано там, където бъде изхвърлено. Ковчегът е изплувал на брега във Врохтой и е бил погребан там в църква, посветена на апостол Тома. Мощите ѝ продължават да бъдат източник на велики чудеса на изцеление.
По време на изгнанието си св. Йоан Златоуст написал редица писма до св. Олимпиада, седемнадесет от които са се запазили през вековете. В едно от тях той пише: „Сега съм дълбоко радостен, не само защото си се избавила от болестта, но още повече защото понасяш несгодите с такава твърдост, наричайки ги дреболии — характеристика на душа, изпълнена със сила и изобилстваща от богатите плодове на смелостта. Ти не само понасяш нещастието с твърдост, но го пренебрегваш по начин, който изглежда без усилие, радвайки се и триумфирайки над него – това е доказателство за най-голямата мъдрост.“