Исаия 43.9-14 (Вечерня)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Римляни 2.10-16 (Апостол)

10а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин; 11защото Бог не гледа на лице. 12Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени 13(защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; 14защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; 15че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), 16в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.

Евреи 11.33-12.2 (Апостол, Светии)

33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, 35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; 36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, 37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани 38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. 39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, 40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

Матей 4.18-23 (Евангелие)

18И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; 19и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. 20И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него. 21Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. 22Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. 23И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Матей 4.25-5.12 (Евангелие, Светии)

25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.

Полагане на честната одежда на Пресвета Богородица във Влахерна

По време на управлението на Лъв Велики (457-474), двама благородници, пътуващи на поклонение в Светата земя, отседнали в дома на една стара вдовица. Виждайки чудесата, извършени в малко светилище в дома ѝ, те научили от нея, че тя държи дрехата на Пресвета Богородица, съхранявана в малък сандък в дома си. Старицата била потомка на една от двете девици, които са посещавали Богородица преди нейното успение; в последните си дни на земята тя дала на всяка от тях по една от дрехите си като благословия. Двамата поклонници откраднали дрехата и я занесли във Влахерна близо до Константинопол, където построили църква, посветена на светите Петър и Павел, и тайно оставили дрехата там. Отново множеството чудеса, извършени чрез дрехата, разкрили нейното присъствие и тя станала известна на император Лъв и на православните като цяло.

Свети Йоан (Максимович), архиепископ на Шанхай и Сан Франциско (1966) (19 юни OC)

Този яркосияен светец от нашето време е роден в Русия през 1896 г. През 1921 г. семейството му бяга от Руската революция в Сърбия, където той става монах и е ръкоположен за свещеник. От момента на постъпването си в монашески живот той възприема строго аскетичен начин на живот: до края на живота си никога не спеше в легло, спяйки само за кратко на стол или се поклонявайки пред иконите. Хранеше се веднъж на ден, вечер. Обучавайки семинаристите в Сърбия, той им напътстваше всеки ден да посвещават шест часа на богослужения, шест часа на молитва (без да се броят богослуженията!), шест часа на добри дела и шест часа на почивка (тези шест часа очевидно включват хранене и къпане, както и сън). Дали семинаристите му са следвали съветите му, не знаем, но самият той не само ги е следвал, но и ги е надминавал.

През 1934 г. е посветен на епископ Шанхай (в Руската задгранична църква), където служи не само на руската емигрантска общност, но и на редица местни китайски православни; от време на време отслужва Божествената литургия на китайски език. Когато комунистите идват на власт в Китай, той неуморно работи, за да евакуира паството си на сигурно място, първо във Филипините, а след това в различни западни страни, включително Съединените щати. Служи като епископ в Париж и Брюксел, а след това, през 1962 г., е посветен на архиепископ на Сан Франциско. През целия си живот като монах и йерарх е почитан (а понякога и осъждан) заради аскетичния си труд и непрестанните си ходатайства. През живота му и оттогава насам, чрез неговите молитви са извършени множество чудотворни изцеления от всякакви болести. Веднъж в Шанхай, пазач, разследвайки странни шумове в катедралата след полунощ, открива епископ Йоан, стоящ в камбанарията, гледащ надолу към града и молещ се за хората. Години по-късно, когато посетил манастира „Света Троица“ в Джорданвил, Ню Йорк, свещеникът, отговорен за приемането му, намерил светеца да се разхожда из залите на манастира, застанал пред вратата на всяка стая и да се моли за монаха или семинариста, който спял вътре. След като архиепископът се помолил пред всяка стая, той се върнал в началото на обиколката си и започнал да се моли отново; и така прекарал цялата нощ.

Дори като архиепископ, той живеел в почти абсолютна бедност. Външният му вид бил поразителен: расото му било направено от син китайски „селски плат“, грубо украсено с кръстове, избродирани от сираци, които били под негова грижа в Шанхай. Неговата епископска „митра“ често била платнена шапка, на която бил залепил хартиени икони. Дори в Съединените щати, дори докато отслужвал Божествената литургия (което правил всеки ден), той ходел бос през всички сезони. (В крайна сметка, след като бил хоспитализиран с инфектиран крак, неговият митрополит му наредил да носи обувки; след това той носел сандали). Излишно е да се казва, че той бил срам за онези, които обичат епископите им да изглеждат по-светски, но сред различните му паства по целия свят винаги е имало такива, които са го признавали за светец още приживе.

След смъртта му през 1966 г., чрез неговите молитви се извършва постоянен поток от изцеления и други чудеса, а през 1996 г. той е прославен като светец на Църквата. Неговите нетленни и чудотворни мощи могат да бъдат почитани в неговата катедрала в Сан Франциско. На погребението на Свети Йоан, панегирикът казал на опечалените си (и на всички нас): тъй като архиепископ Йоан успял да живее духовността на Православната църква толкова пълноценно, дори в съвременното, западно, градско общество, ние сме без извинение.

Бележка под линия: Познат монах Йоан веднъж го срещнал във влак в Сърбия. Когато го попитали за дестинацията му, монах Йоан отговорил: „Ще поправя една грешка. Получих писмо, предназначено за друг Йоан, когото възнамеряват да направят епископ.“ Същият човек го срещнал отново на връщане и го попитал дали е успял да разреши проблема си. Йоан отговорил: „Грешката е много по-лоша, отколкото си мислех: наистина ме направиха епископ.“

Свети Ювеналий, патриарх на Йерусалим (458)

Ревностен йерарх, той участва в два Вселенски събора: Третия в Ефес, който осъжда ученията на Несторий; и Четвъртия в Халкидон, който осъжда ученията на Евтихий и Диоскор, че Христос има само една природа, божествена, но не и човешка. След тези събори той се завръща в ерусалимския си престол. Но поради заговора на съюзниците на Диоскор, той е свален от трона си и на негово място е поставен Теодосий, монофизит. Императрица Евдокия, вдовица на император Теодосий Младши, първоначално подкрепя еретиците. Но, несигурна в истинското православно учение, тя отива да се допита до Свети Симеон Стълпник, който осъжда монофизитското учение и казва на императрицата да направи всичко възможно, за да поддържа учението на съборите. Подчинявайки му се, тя осъжда лъжепатриарх Теодосий и убеждава император Маркиан да го свали от власт. Така Свети Ювеналий най-накрая е възстановен на патриаршеския си престол. Той служи на Църквата в мир, общо тридесет и осем години, и почина в дълбока старост.

Свети Ювеналий, първи мъченик на Америка и Аляска (1796 г.)

„Свети Ювеналий е бил (заедно със Свети Герман, виж 12 декември) член на първата мисия, изпратена от Русия да провъзгласява Евангелието в Новия свят. Той е бил свещеник-монах и ревностен последовател на апостолите и е кръстил стотици местни жители на Аляска. Той е бил мъченически убит от разярени езичници през 1796 г.“ (Великият часовослов)