Деяния 17.1-15 (Апостол)

1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога. 2Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията, 3като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. 4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа. 6А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук; 7тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус. 8И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това. 9Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги. 10А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога. 11Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. 12И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко. 13Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа. 14Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.

Йоан 11.47-57 (Евангелие)

47Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. 48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. 49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, 50нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. 51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. 53От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. 54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. 55Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. 56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? 57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

свещеномъченик Доротей, епископ Тирски (361 г.)

Той става епископ на Тир във Финикия по време на управлението на Диоклециан. Преследванията при Диоклециан и Максимиан го отвеждат в Тракия; след смъртта им той се завръща в Тир. Преследванията избухват отново при Юлиан Отстъпник и Доротей е заловен и измъчван до смърт на 107-годишна възраст. Той пише учени произведения на гръцки и латински език, разказващи живота на пророците и светците.

Свети наш отец Теодор Отшелник и Чудотворец (583)

Той живял много години като отшелник в пустинята на река Йордан и след дълга и тежка аскетична борба получил дара на чудотворството. Веднъж пътувал с кораб до Константинопол и корабът се отклонил от курса си по време на буря. Питейната вода свършила и екипажът и пътниците били на косъм от жажда. Теодор се помолил на Бога, прекръстил морето и казал на екипажа да пие морската вода. Когато те го направили, с учудване установили, че е прясна и сладка. Когато хората започнали да го почитат, той ги помолил само да благодарят на Бога, Който е извършил чудото. Той починал в мир.

Блажени Игор-Георги, постриган в монах Гавраил, велик княз Черниговски и Киевски (1147)

„Преследван от роднините си, той напуснал света и станал монах. Киевчани, отвратени от династията Олгович [на която бил княз], решили да я унищожат. Те побързали към манастира, хванали младия и невинен схимник и го убили. Заради това злодеяние много нещастия сполетели жителите на Киев, но няколко пъти били виждани свещи да се запалват сами на гроба на този блажен монах и огнен стълб се появил над църквата, където бил погребан.“ (Пролог)

Блажени Константин, митрополит Киевски (1159)

По негово време сред руските князе и в Руската църква царял голям безредик. Един от съперничещите си князе назначил монах на име Ким за Киевски митрополит, без да поиска благословията на Константинополския патриарх, както все още се правело по това време. Патриархът изпратил митрополит Константин да разследва случая, който свалил Ким и изгнал свещениците, ръкоположени от Ким. Това довело до раздори сред народа, като някои подкрепили Константин, други - Ким. Накрая, по молба на князете, патриархът изпратил трети митрополит и двамата - Ким и Константин - били отстранени.

Когато Константин умира през 1159 г., завещанието му заповядва да не бъде погребан, а да бъде изяден от кучета, тъй като чувствал, че е виновен за сеене на раздори в Църквата. Ужасени, но нежелаещи да се противопоставят на последните му желания, хората изхвърлят тялото му навън, както той е заповядал. През трите дни, в които то е лежало открито, Киев е разтърсван от гръмотевични бури и земетресения, при които загиват осем души. Накрая киевският княз заповядва тялото на митрополита да бъде погребано в църквата и времето веднага се успокоява.