Деяния 5.1-11 (Апостол)

1А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот, 2скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите. 3Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? 4Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога. 5Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го. 7След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило. 8А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова. 9Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат. 10И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й. 11И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.

Йоан 5.30-6.2 (Евангелие)

30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. 31Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско. 32Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене. 33Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината. 34Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие. 35Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му. 36Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил. 37И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели; 38и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил. 39Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене. 40Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. 41От човеци слава не приемам, 42но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия. 43Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете. 44Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? 45Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, - Моисей, на когото се вие уповавате. 46Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа. 47Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?

1След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско. 2Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.

Нашите отци сред светиите Епифаний, епископ Кипърски (403) и Герман, архиепископ Константинополски (740)

Свети Епифаний е роден евреин в Палестина, но той и сестра му повярвали в Христос и били кръстени заедно. Епифаний раздал всичките си притежания на бедните и станал монах. Той познавал Свети Иларион Велики (памятник на 31 октомври) и пътувал сред египетските монаси, за да се учи от техните пътища и мъдрост. Славата за неговата добродетел се разпространила толкова широко, че били направени няколко опита да бъде назначен за епископ, първо в Египет, а след това в Кипър. Винаги, когато Епифаний чувал за тези планове, той бягал от района. Накрая бил назначен за епископ чрез буря: наредено му било да отиде в Кипър, но той се качил на кораб за Газа, но насрещен вятър отвел кораба му директно в Кипър, където „Епифаний попаднал в ръцете на епископи, които се били събрали, за да изберат наследник на новопочиналия епископ на Констанция, и преподобният Епифаний най-накрая бил принуден да бъде ръкоположен около 367 г.“ (Великият часовник). Той вярно пазил стадото си до края на живота си, вършейки много чудеса, защитавайки Църквата от арианската ерес и съставяйки няколко книги, от които най-обичаната е „Панарион“ (от латински за „кутия за хляб“), изложение на вярата и изследване на осемдесет ереси. Понякога е наричан „Петезичният“, защото е владеел свободно иврит, египетски, сирийски, гръцки и латински.

Свети Герман е син на видно семейство в Константинопол. Той става митрополит на Кизик, след което е възкачен на престола в Константинопол през 715 г. Именно той кръщава бебето Константин, което през целия си живот е наричано „Копроним“, защото се е изхождало в кръщелния купел (въпреки че не е нито първото, нито последното бебе, което го е направило). При този инцидент се казва, че патриарх Герман е пророкувал, че детето един ден ще донесе някаква гнусна ерес върху Църквата, което той и прави, превръщайки се в известен иконоборец като император. Герман открито се противопоставя на указа на император Лъв Исавр, с който започва преследването на светите икони. Заради това е свален от власт и прогонен в изгнание през 730 г. Той живее остатъка от живота си в мир. Свети Герман е композитор на много от църковните химни, особено тези за празника Сретение в храма.

Тези два светци винаги се почитат заедно.