1 Йоаново 3.21-4.6 (Вечерня)

21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, 22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него. 23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед. 24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.

1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. 2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. 3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света. 4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. 5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. 6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

1 Йоаново 4.11-16 (Вечерня)

11Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго. 12Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас. 13Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух. 14И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света. 15Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога. 16И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него.

1 Йоаново 4.20-5.5 (Вечерня)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?

Йоан 21.15-25 (Утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Деяния 4.13-22 (Апостол)

13А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса; 14но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си 16и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това; 17но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек. 18И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. 19Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога; 20защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули. 21А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото. 22А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол, Св. Симеон)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Йоан 5.17-24 (Евангелие)

17А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя. 18Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу. 19На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът. 20Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие. 21Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. 22Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина, 23та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил. 24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Матей 13.54-58 (Евангелие, Св. Симеон)

54А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? 55Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда? 56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това? 57И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. 58И не извърши там много чудеса поради неверието им.

Апостол Симон Зелот

Той беше един от Дванадесетте. Роден е в Кана Галилейска; някои сведения разказват, че е бил младоженецът на сватбата в Кана, където Господ Иисус извършил първото си знамение (Йоан, гл. 2). След като получил Светия Дух на Петдесетница, той проповядвал Евангелието в Африка; имал привилегията да умре чрез разпятие, подобно на своя Господ.

Свети мъченици Алфей, Филаделф и Киприн Сицилийски (251)

Те били братя, живеещи в Южна Италия, от благородни родове и с благочестива вяра в Христос. (Те били синове на Виталий, езически управител.) Арестувани заради изповядването си на Христос, те били отведени пред поредица от съдии, подложени на мъчения всеки път. Накрая били отведени в Сицилия и там измъчвани до смърт, по време на управлението на Лициний. Техните нетленни мощи били намерени през 1517 г. Веднъж те се явили във видение на Света Евталия (2 март).

Света Исидора Глупачка от Табена (Египет) (4 век)

Тя била монахиня в манастир в Египет и се преструвала на лудост и душевна слабост, за да скрие добродетелите и аскетичния си живот. Вършела най-мръсните работи, живеела от остатъци от трапезите на монахините и била презирана от сестрите си. Ангел се явил на аскета Питирим и му разкрил истинската святост на Исидора. Той дошъл в манастира и като видял Исидора, се поклонил пред нея, на което тя се поклонила пред него. Когато сестрите му казали, че е луда, той отговорил: „Ти си луда: тя е по-велика пред Бога от теб или от мен. Моля само Бога да ми даде и това, което е отредено за нея на Страшния съд.“ При това очите на сестрите се отворили и те започнали да се отнасят с почит към Исидора. Но тя, за да избегне почитта си от никого, избягала от манастира и повече не се чуло за нея.

Благословена Таис (Таисия) от Египет (4 век)

„Таис била богата девойка, християнка в Египет. Тя решила да не се омъжи, а да даде имуществото си на монасите отшелници. Но след като раздала всичките си стоки, се отдала на разпуснат живот. Чувайки за това, отшелниците помолили авва Йоан Джуджето да направи нещо и той отишъл в Александрия и започнал да плаче пред Таис. Когато чула стареца да плаче за греховете ѝ, тя веднага се разкаяла, напуснала къщата си и всичко, което имала, и отишла в пустинята след светицата. Една нощ, докато тя спеше, а Йоан стоеше в молитва, той видял ангел в ореол от светлина да слиза, за да вземе душата на Таис. И Йоан видял, че нейното внезапно, но дълбоко покаяние е по-угодно на Бога от дългогодишното, но повърхностно покаяние на много отшелници.“ (Пролог)