Йоан 20.19-25 (Евангелие на вечерня)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

Деяния 1.12-17, 21-26 (Апостол)

12Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *. 13И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов. 14Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя. 15И в тия дни стана Петър посред учениците и рече 16(а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса, 17защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба; 21И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, 22начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му. 23И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия; 24след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал, 25да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място. 26Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.

Йоан 1.18-28 (Евангелие)

18Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни. 19И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти? 20Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос. 21И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не. 22Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си? 23Той рече: "аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен", както е казал пророк Исаия. 24А пратените бяха измежду фарисеите; 25те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът? 26Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. 27Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. 28Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

Матей 28.1-20 (Кръстен ход, 1-во четиво)

1И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. 2И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; 3видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг; 4и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. 5Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; 6няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, 7и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви. 8И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му. 9А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; 10тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят. 11Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало. 12И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари 13и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме, 14и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. 15А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес. 16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.

Марк 16.1-8 (Кръстен ход, 2-ро четиво)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Лука 24.1-12 (Кръстен ход, 3-то четиво)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Йоан 20.1-10 (Кръстен ход, 4-то четиво)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

Лука 24.36-53 (Кръстен ход, 5-то четиво)

36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Свети пророк Йеремия (583 г. пр.н.е.)

Той е автор на старозаветната книга, която носи неговото име, и на Книгата на Плача; а Варух, неговият писар и ученик, е съставил старозаветната книга, която носи неговото собствено име. Йеремия е син на Хелкия, от племето на Леви, от град Анатот в земята на Вениамин. Той пророкува в продължение на тридесет години, от 613 до 583 г. пр.н.е. Когато еврейският народ е отведен в плен по време на управлението на Седекия, пророкът остава и оплаква падането на Йерусалим: това е произходът на книгата на Плача. Евреите, които са останали, бягат в Египет, като насилствено вземат със себе си Йеремия и неговия писар Варух. В Египет неговите пророчества продължават да смущават собствения му народ, който го убива с камъни през 583 г.

Името му означава „Господ е възвишен“. Той е вторият най-велики пророци след Исая.

Светите пророци и праотци, които са живели преди Христовото идване в плът, се считат за светци на Църквата, защото са предвидили Неговото идване, говорили са за него в своите пророчества, очаквали са го с радост и са поздравили Иисус като свой Спасител, когато той е слязъл в ада преди възкресението си.

Света Тамара (Тамар), царица на Грузия (1212)

„Света Тамара е единственото дете на крал Джордж III. След смъртта му през 1184 г. тя става кралица на двадесет и четири години. Въпреки младостта си, тя управлява страната с такава мъдрост и благочестие – водейки я до безпрецедентни военни триумфи над съседните мюсюлмански страни в защита на кралството си, насърчавайки изкуствата и литературата и ревностно укрепвайки православието – че царуването ѝ е известно като Златния век на Грузия. След коронацията си тя свиква местен събор, за да поправи безредиците в църковния живот. Когато епископите се събират от всички краища на кралството ѝ, тя, подобно на Свети Константин на Първия Вселенски събор, ги почита, сякаш е простолюдка, а те – Божии ангели; увещавайки ги да установят правда и да поправят злоупотребите, тя казва със смирение: „Премахнете всяко зло, започвайки от мен, защото прерогативът на трона по никакъв начин не е да воювате срещу Бога.“ Света Тамара нарича себе си „баща на сираците и съдия на вдовиците“, а съвременниците ѝ я наричат „цар“ вместо „кралица“. Тя самата повела армията си срещу мюсюлманите и безстрашно ги победила; поради почитта, която дори враговете на Грузия изпитвали към нея, цели планински племена се отрекли от исляма и били кръстени. Тя построила безброй църкви и манастири в цялото си царство и била благодетелка и на Светата земя, Атон и светите места в Гърция и Кипър. Винаги е била много обичана от своя народ, който е увековечил нейната кротост, мъдрост, благочестие, послушание и миролюбив характер в безброй легенди, балади и песни; поемата, написана в нейна чест от Шота Руставели, „Рицарят на пантеровата кожа“, е шедьовър на грузинската литература. Великата царица Тамара напуснала земното царство за небесното през 1212 г. (Великият часовник)

Събор на тримата нови праведни мъченици от Света гора, Евтимий, Игнатий и Акакий (1814-1815)

И тримата били монаси на Атон. И тримата се били отрекли от Христос в младостта си и приели исляма, но се покаяли и с плам продължили християнския живот. И тримата, по различно време, се завърнали в Константинопол и се обявили за християни, обричайки се на смърт според ислямския закон. Бедната и благочестива майка на Акакий му казала: „Както доброволно се отрекъл от Господа, така сега трябва доброволно и смело да приемеш мъченичество за нашия сладък Иисус.“ И тримата били обезглавени в Константинопол. Светите мощи и на тримата се съхраняват в скита на Преподобни Предтеча на Света гора, където са били монаси.