Великденски пост — Разрешава се вино и елей
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
13Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, 14думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа". 15И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. 16Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. 17Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, 18та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, 19която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, 20където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, 9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина - 10и изпитвайте, що е благоугодно Богу. 11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги. 12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори. 13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина. 14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. 15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, 16като скъпите времето, защото дните са лукави. 17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия. 18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух, 19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,
17Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: 18дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. 19Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! 20И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. 21И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; 22и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. 23Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. 24И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. 25А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! 26И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. 27Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. 28И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? 29Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. 30Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. 31Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.
1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
Този свети мъченик бил женен мъж, живеещ в Кападокия. По време на управлението на Юлиан Отстъпник той, заедно с някои други християни, разрушил езическия храм на богинята Фортуна. (В Пролога се казва, че това бил денят на сватбата му). Заради това той и неговите спътници били жестоко измъчвани, след което обезглавени.
По това време Свети Василий Велики управлявал Църквата в тази част на Кападокия. Когато отстъпилият император, отивайки да се бие с персите, дошъл в града, в който Евпсихий бил мъченически убит, Свети Василий отишъл да го посрещне, носейки три ечемичени хляба в знак на почит и добре дошли. Императорът, винаги враждебен към християните, заповядал да дадат на епископа шепа сено в замяна. Свети Василий казал на императора: „Сега ни се подиграваш, царю; ние ти носим хляб, с който се храним, а ти ни даваш мизерна храна, която ти, с цялата си сила, не си в състояние да превърнеш в храна за хората.“ Императорът загинал в персийската кампания.