Евреи 9.24-28 (Апостол)

24Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас, 25и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, 26(инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва. 27И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд, 28тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.

Евреи 9.1-7 (Апостол, Богородица)

1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище; 2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая". 3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих"; 4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, 5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно. 6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; 7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.

Марк 8.27-31 (Евангелие)

27И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците? 28Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя; други - за Илия, други пък - за едного от пророците. 29Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос. 30И запрети им да говорят за Него, комуто и да било. 31И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Богородица)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Свети мъченик Сава Готски (372)

В кралство Влахия (в днешна Румъния) готите предприели жестоко преследване на християните. Готски принц дошъл в село Бузъу и попитал селяните дали там живеят християни. Те му се заклели, че няма. Тогава Сава се яви пред княза и казал: „Никой да не се заклева в моя полза. Аз съм християнин.“ Трогнат от смелостта му, князът пуснал Сава, казвайки: „Този не може да направи нито вреда, нито добро.“

На следващата година в селото дошъл свещеник на име Сансал и отпразнувал Пасха със Сава (който наистина бил единственият християнин там). Когато езичниците чули за това, те нападнали къщата на Сава и хванали двамата мъже. Влачили Сава гол през тръни, след което го завързали и него, и Сансала за дървета и се опитали да ги накарат да ядат месо, принесено в жертва на идоли. Никой от двамата не искал да се докосне до жертвите. Тогава князът осъдил Сава на смърт и го предал на войниците. Сава тръгнал към мястото на екзекуцията радостно, пеейки и хвалейки Бога. Виждайки неговата доброта, войниците се опитали да го освободят по пътя, но Сава отказал, казвайки им, че е техен дълг да изпълнят заповедта на княза.

Войниците го отвели до река, завързали камък за врата му и го хвърлили във водите, където той предал душата си на Бога. По-късно някои християни открили тялото му и го погребали с почести. Светецът бил на 31 години по време на мъченическата си смърт. По време на управлението на император Валент, гръцкият пълководец Йоний Соран намерил тялото на светеца по време на война срещу готите и го отнесъл в Кападокия.