Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 43.9-14
(Вечерня, Мъченици)
9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина!
10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има.
11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене.
12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ;
13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това?
14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.
Премъдрост Соломонова 3.1-9
(Вечерня, Мъченици)
1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Премъдрост Соломонова 5.15-6.3
(Вечерня, Мъченици)
15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19ще вземе за непобедим щит - светостта;
20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,
22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
Лука 21.12-19
(Утринно Евангелие, Мъченици)
12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;
13а това ще бъде вам за свидетелство.
14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте,
15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници.
16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят;
17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име;
18но и косъм от главата ви няма да загине;
19с търпението си спасявайте душите си.
Юда 11-25 (Апостол)
11Горко им, защото тръгнаха по Каиновия път, хвърлиха се в користната заблуда на Валаама и загинаха в упорството Кореево.
12Те са петно на вашите "вечери на любовта", като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени,
13свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен.
14За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели,
15за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници.
16Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели.
17Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха;
18те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти.
19Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни - и нямат дух.
20А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светий,
21запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен живот;
22и към едни бивайте милостиви с разсъждение,
23а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта.
24А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, -
25на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисуса Христа Господа нашего, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин.
Евреи 12.1-10
(Апостол, Мъченици)
1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще,
2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.
3Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно.
4В борбата си против греха още не сте се противили до кръв
5и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: "сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.
6Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема".
7Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
8Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове.
9При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях: не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?
10Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя - за полза, та да участвуваме в Неговата светост.
Лука 23.2-34, 44-56 (Евангелие)
2и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.
3А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.
4Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.
5Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.
6Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?
7И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.
8А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,
9и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.
10А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.
12И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.
13А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,
14каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
15но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
16и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
17А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
18Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Вара'ва.
19А Вара'ва беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
20Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.
21Но те крещяха: разпни Го, разпни!
22Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
23Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
24И Пилат реши да бъде, според както искат те,
25и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.
26И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.
27И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
28А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
29понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
30Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
31Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
32Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
33И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
34А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
44Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
45и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
46Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
47А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.
48И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
49А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
50И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,
51- той не бе се съгласил с решението и деянията им, - из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,
52дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;
53и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.
54Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.
55Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;
56и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.
Матей 20.1-16
(Евангелие, Мъченици)
1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,
2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;
3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,
4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.
5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото.
6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?
7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.
8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.
9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.
10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;
11и като получиха, зароптаха против стопанина
12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?
14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;
15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.