Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 7.1-14
(6-ти час)
1В дните на Ахаза - син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски - Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Иерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят.
2И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора.
3И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря,
4и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев.
5Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки:
6да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да й поставим за цар Тавеиловия син.
7Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне;
8защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск - Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ;
9и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария - синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени.
10И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече:
11искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето.
12И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа.
13Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог?
14Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.
Битие 5.32-6.8 (Вечерня)
32Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.
1Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери,
2тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.
3И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.
4В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.
5И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;
6и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
7И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох.
8А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).
Притчи 6.20-7.1 (Вечерня)
20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;
21вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.
22Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе:
23защото заповедта е светило, и поуката - светлина, и назидателните поуки - път към живота,
24за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.
25Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,
26защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.
27Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?
28Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си?
29Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина.
30Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен;
31хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот.
32Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:
33бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади,
34защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади,
35няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.
1Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)
Битие 28.10-17
(Вечерня, Благовещение)
10Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,
11и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.
12И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.
13И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;
14и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;
15и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
16Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
17И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
Езекиил 43.27-44.4
(Вечерня, Благовещение)
27След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.
1И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени.
2И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени.
3Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе.
4После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.
Притчи 9.1-11
(Вечерня, Благовещение)
1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
3проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:
5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума."
7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно.
8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
Изход 3.1-8
(Вечерня, Благовещение)
1Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.
2И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.
3Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
4Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)!
5И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.
6И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му
8и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
Притчи 8.22-30
(Вечерня, Благовещение)
22Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;
23отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.
24Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.
25Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,
26когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.
27Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,
28когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,
29когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, -
30аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,