Исаия 1.19-2.3 (6-ти час)

19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; 20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят. 21Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега - убийци. 22Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено; 23твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях. 24Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си! 25и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено; 26и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица. 27Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове - чрез правда; 28а за всички отстъпници и грешници - гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени. 29Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали; 30защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода. 31И силният ще бъде отрепка, а делото му - искра; и ще горят заедно, - и никой не ще угаси.

1Слово, открито във видение на Амосовия син Исаия, за Иудея и Иерусалим. 2И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. 3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне.

Битие 1.14-23 (Вечерня)

14И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; 15да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. 16И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите; 17и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята, 18да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро. 19Биде вечер, биде утро - ден четвърти. 20И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.) 21И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро. 22След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята. 23Биде вечер, биде утро - ден пети.

Притчи 1.20-33 (Вечерня)

20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; 21проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч: 22"докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието? 23Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си. 24Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава; 25и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте. 26Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне, 27кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение. 28Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят. 29Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен; 30задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения, 31затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли. 32Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност; 33но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."

Св. Бенедикт от Нурсия, абат (547)

Името му, Бенедиктус, означава „благословен“ на латински. Той е роден през 480 г. в Нурсия, малко градче на североизток от Рим. Получил е само елементарно образование: по-късно той пише за страха си, че чрез ученето от книги може да „загуби великото разбиране на душата си“. Още в ранна възраст той бяга в манастир, където е постриган; след това се оттегля в отдалечена планина, където живее няколко години в пещера, усъвършенствайки се в молитвата. Единствената му храна е малко хляб, който му носи Роман, монахът, който го е постригал. Когато стана известен в района, той избяга от пещерата си, за да избегне вниманието на благочестивите; но бягството се оказа безполезно и с времето около него се формира общност от монаси. Той получи много духовни дарове: лекуваше болните и изгонваше злите духове, възкресяваше мъртвите и се явяваше във видения на други хора на много километри разстояние.

Бенедикт основава дванадесет манастира, най-известният от които е този в Монте Касино. В началото всеки манастир имал по дванадесет монаси, за да подражава на броя на Дванадесетте апостоли. Правилата, които той установил за монасите си, се основавали на трудовете на Св. Йоан Касиан и Св. Василий Велики и станали стандарт за западните манастири. Затова понякога го наричат първият учител на монасите в Запада.

Шест дни преди смъртта си светецът заповяда гроба му да бъде отворен, събра всичките си монаси, даде им съвет, а след това предаде душата си на Бога в деня, който беше предсказал. В момента на смъртта му двама монаси на различни места имали едно и също видение: видели пътека от земята към небето, богато украсена и оградена от двете страни с редици от хора. На върха на пътеката стоял мъж, облечен в светлина и неописуемо красив, който им казал, че пътеката е подготвена за Бенедикт, възлюбения от Бога. По този начин монасите разбрали, че техният абат е отишъл да почива в мир.

Свети Теогност, митрополит на Киев (1353)

Той се родил в Гърция и наследил Свети Петър Киевски като митрополит на този град. Някои от враговете му сред собственото му паство го донесли на монголския владетел, като казали, че той не е събирал данък от църквите си, за да го плати на монголите. Призован пред монголския принц и попитан за това, той отговорил: „Христос, нашият Бог, изкупи Църквата Си от неверниците със Своята скъпоценна Кръв. Защо да плащаме данък на неверниците?“ Връщайки се у дома, той управлява Църквата още двадесет и пет години и почива в мир през 1353 г.