2 Солунци 3.6-18 (Апостол)

6Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас. 7Сами знаете, как трябва да подражавате нам, защото ние не безчинствувахме при вас, 8нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощя, за да не отегчим някого от вас, - 9и не за това, че нямахме власт, а за да ви дадем себе си за пример, та да ни подражавате. 10Защото и когато бяхме между вас, наръчвахме ви това: който не иска да се труди, не бива и да яде. 11Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи; 12на такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат. 13А вие, братя, не падайте духом, кога вършите добро. 14Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами; 15и го не смятайте за враг, а го наставлявайте като брат. 16А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас! 17Саморъчен поздрав от мене, Павла; това е белег във всяко послание; аз пиша тъй: 18благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Лука 13.31-35 (Евангелие)

31В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие. 32И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша; 33но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим. 34Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте! 35Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!

Нашият преподобни отец Патапий (VI или VII в.)

Той е роден в Тива в Египет и в ранна възраст напуска благочестивите си родители, наследството и познатите си, за да живее в египетската пустиня, посвещавайки се на непрестанна молитва. След много години славата му се разпространява и въпреки желанието му за уединение, тълпи от поклонници го търсят за молитви и съвети. За да избегне вниманието на хората, той прави нещо изненадващо: напуска пустинята и се премества в Константинопол, установявайки се в квартал Влахерни, където сред градската суматоха може да остане незабелязан, по-сигурен в уединението си, отколкото в пещерите на Египет.

Докато растеше в послушание на Христовите заповеди, благодатта да върши чудеса нарастваше в него и той отново постепенно ставаше известен. Веднъж един сляп човек се хвърлил пред Патапий на улицата и светецът го излекувал мигновено, като призовал името Христово. Веднъж той изцелил човек, осакатен от водянка, като го помазал с масло от лампа и го обележил с кръст.

След като в продължение на много години благославял Църквата с молитвите и чудесата си, Свети Патапий починал в мир и бил погребан в църквата на Египетския манастир близо до Константинопол. През 1904 г. неговите скъпоценни и нетленни мощи били открити по време на строителство на малък манастир близо до Коринт. Оттогава манастирът е посветен на Свети Патапий и там се случват много чудеса.

Свети апостоли Состен, Аполос, Тихик и Епафродит, Кифа и Цезар

Всички тези апостоли са споменати в Новия завет. Состен е бил управител на синагогата в Коринт и е обърнат във вярата чрез проповедите на Свети Павел. След като пътува със Свети Павел в продължение на години, той става епископ на Колофон, близо до Ефес. Аполос е бил евреин от Александрия, добре образован и с дълбоки познания за Писанията. Той е доведен до пълнотата на християнската вяра от Прискила и Акила в Ефес и излиза да проповядва Евангелието сред езичниците. Красноречието му е било толкова възхитено, че за известно време езическата църква се разделя на две фракции, едната за Павел, а другата за Аполос. По-късно Свети Аполос става епископ на Кесария.

(Синаксарионът изброява тук Кифа и Цезар; но някои смятат, че позоваването на Свети Павел на Кифа в 1 Кор. 1:12 се отнася до апостол Петър, а не до отделен спътник на Свети Павел; и че „тези от Цезаревото домакинство“ (Фил. 4:22) се отнася до християните в императорския дворец в Рим, а не до християнин на име Цезар.)