Тит 1.5-2.1 (Апостол)

5Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал: 6който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство. 7Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, 8но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, 9да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят. 10Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните, 11на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба. 12Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси. 13Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата, 14като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината. 15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест. 16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение:

Лука 20.9-18 (Евангелие)

9И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време; 10и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен. 11Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен. 12Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха. 13Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят. 14Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше. 15И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето? 16Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде! 17Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"? 18Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

Двадесетте хиляди мъченици изгорени до смърт в църквата си в Никомидия (ок. 304 г.).

По време на ожесточено преследване от император Максимиан на всички, които не се покланяли на идолите, християните в Никомидия били подложени на особено жестоко отношение. (Евсевий пише, че всеки християнин в града бил убит.) Заедно с много други, предадени на меч или по друг начин изклани там, ние особено почитаме голямата група, която, въпреки всяка опасност, се събрала в църквата, за да отбележи Христовото Рождество. Императорът, чувайки за това, изпратил войски да обградят сградата, така че никой да не може да избяга, и натрупал купчини дървен материал и клони около нея. Тогава глашатаите обявили, че всеки, който иска да спаси живота си, трябва да излезе и да принесе жертва на езическите богове.

„Когато това съобщение проникна в църквата, божествена ревност, по-огнена от всеки пламък на света, обзе дякон Агапий, който се втурна към амвона и извика: „Братя, спомнете си колко често сме хвалили и възхвалявали тримата млади мъже, които, когато бяха хвърлени във вавилонската пещ, призоваха цялото Творение да пее славата на Бога и как Всесъздаващото Слово след това слезе в телесен вид, за да им помогне и да ги направи неуязвими, като ги обгърна с влажен свистящ вятър. Сега е дошло времето да им подражаваме. Нека се предложим на временна смърт от любов към нашия Учител, за да царуваме вечно с Него!“ Цялото събрание в един глас отговори тогава на глашатаите на Максимиан: „Вярваме в Христа Бога и ще дадем живота си за Него!“

„Когато войниците започнали да палят купчините дърва отвън, свети Антим [епископ на града, паметта му е на 3 септември] заповядал на дяконите си да съберат онези, които все още били катехумени, и ги кръстил и помазал със светия миро. След това отслужил божествената литургия, на която всички присъстващи се причастили с Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос. Въоръжени с божествена сила и тясно обединени в едно тяло от Христос, който обитавал в тях, светите мъченици не почувствали страх, когато видели как пламъците се издигали навсякъде и гъст дим започнал да изпълва църквата. С радост те изпяли в един глас песента на тримата младежи: Благословете Господа, всички дела Господни, пейте Му хвала и Го превъзнасяйте във вечността (Дан. 3 LXX), докато последният от тях не се задушил и не предал душата си.“

„Пожарът продължи пет дни. Онези, които след това се осмелили да влязат в тлеещите руини, очаквайки миризмата на овъглена плът, вместо това открили небесен аромат, пропитващ въздуха и мястото, обгърнато от ярка светлина. Твърди се, че светиите, които били прославени по това време, били двадесет хиляди. Самият свети Антим по чудо избегнал смъртта и затова успял чрез учението си да поведе голям брой души към спасение и към ново раждане на светото Кръщение, преди от своя страна да осъществи съюза си с Христос чрез мъченичество.“ (Синаксарион)

Свети отец Симон Мироточителен, основател на манастира Симонопетра, Атон (1287 г.)

Той живял през годините, когато Константинопол бил държан в плен от кръстоносците, а императорското правителство било в изгнание в Никея. Симон бягал от света в млада възраст и пътувал до Света планина, където се подчинил на строг, но мъдър старец в продължение на много години. С течение на времето, търсейки по-голямо уединение, той се преместил в малка пещера от западната страна на Атон, близо до скала, която се извисявала на хиляда фута над морето. Една нощ, няколко дни преди празника Рождество Христово, той видял звезда да се движи по небето и да се спира над скалата близо до пещерата му. Приемайки това като демонична заблуда, той го игнорирал; но в навечерието на Рождество Христово звездата отново заела мястото си над скалата и Симон чул глас от небето, който казвал: „Не се съмнявай, Симоне, верен слуга на моя Син! Виж този знак и не напускай това място в търсене на по-голямо уединение, както си замислил, защото тук искам да основеш своя манастир за спасението на много души.“ Скоро след това трима млади монаси от богати македонски семейства, които били чули за светостта на светеца, дошли и положили богатството си в краката му, молейки го да ги приеме за ученици. Симон изпратил по строители и им заповядал да построят манастир на самия ръб на стръмната скала. Строителите първоначално отказали, казвайки, че работата е твърде опасна; но, убедени от чудо, извършено чрез молитвите на светеца, те били убедени. Веднага щом строежът бил завършен, монашеската общност започнала бързо да расте.

Приживе Свети Симон е бил източник на много чудеса, пророчества и изцеления. Веднъж манастирът бил нападнат от сарацински пирати. Симон отишъл да ги посрещне с дарове, надявайки се да ги разубеди от нападението. Когато пиратите го нападнали, те били ослепени, а ръката на един от тях била парализирана, когато се опитал да удари Светеца. Всички те били изцелени, когато светецът се помолил за тях, и от това чудо всички се покаяли, приели Кръщение и станали монаси.

Свети Симон починал в мир. След това от гробницата му изтичал в големи количества благоуханен, лечебен балсам, така че той бил наречен Мироблитис, „Изливащ миро“. В следващите години манастирът бил разрушаван и възстановяван повече от веднъж и сега от гробницата не е останала никаква следа.