Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Колосяни 3.4-11 (Апостол, Праотци)

4а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава. 5И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение. 6Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, 7сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци. 8А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; 9не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му 10и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, 11дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.

Ефесяни 5.8-19 (Апостол)

8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, 9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина - 10и изпитвайте, що е благоугодно Богу. 11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги. 12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори. 13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина. 14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. 15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, 16като скъпите времето, защото дните са лукави. 17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия. 18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух, 19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,

Лука 14.16-24 (Евангелие, Праотци)

16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; 17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. 18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. 19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. 20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. 21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. 22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. 23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

Лука 12.16-21 (Евангелие)

16И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; 17и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. 18И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, 19и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. 20Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? 21Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Свети пророк Даниил и тримата свети юноши Анания, Азария и Мисаил

Тяхната прекрасна STORY е разказана в книгата на Даниил, в която идването на Христос е пророкувано и предобразено на няколко места. Големи части от книгата липсват в протестантската Библия: положете всички усилия да се сдобиете и прочетете пълната версия. Молитвата и песента на тримата юноши в пещта са се превърнали в седма и осма от старозаветните песнопения на утринния канон; песнопенията се пеят изцяло само в манастири по време на Великия пост. Престоят на тримата юноши в огнената пещ е видно място в православните химни и молитви, защото преминаването им през пламъците без вреда е символ на нетленното раждане на светата Дева: приемайки божествения огън в утробата си, тя не е била погълната, а е останала вечно девствена.

Според Синаксар, Даниил починал в мир на осемдесетгодишна възраст, две години след завръщането на еврейския народ от пленничеството му във Вавилон. Тримата младежи също починали в мир. Но свети Кирил Александрийски пише, че всички те са постигнали мъченически край, чрез обезглавяване.

Според преданието тези четирима били сред праведните мъртви, които възкръснали при разпятието на Христос и били видени от мнозина (Матей, гл. 27).

Тримата свети младежи са били наричани на еврейски Анания, Азария и Мисаил; имената, дадени по-горе, са гръцки преводи на еврейските имена. Техните похитители са им дали и вавилонски имена, с които са наричани съответно Седрах, Авденаго и Мисах. На Даниил е дадено вавилонското име Валтасасар.

Свети отец Дионисий Новият от Закинф (1624)

Той е роден от благочестиви и богати родители на остров Закинтос. В ранна възраст се отказва от богатството и светските си почести, за да се присъедини към монашеския живот. Неговата добродетел става толкова известна, че е назначен за архиепископ на Егина, където служи в продължение на много години. С течение на времето, за да се оттегли в живот на уединение и борба, той се оттегля и се завръща в родината си, където постъпва в манастир в планината. Там получава благодатта да върши чудеса и извършва много лечебни и спасителни чудеса сред жителите на Закинтос.

Една STORY от Синаксария разкрива характера му като истински съединен с Христос: „Той се отличаваше най-вече с любов към ближния и кротост. Един ден убиецът на собствения брат на светеца, бягайки от закона и членовете на семейството на жертвата си, пристигнал в манастира и помолил Дионисий за убежище, без да знае на кого говори. След като разбрал причината за бягството си и че жертвата е неговият собствен брат, Божият човек се съпротивлявал с всички сили на естествената си скръб и на изкушението да отмъсти за престъплението. Подражавайки на Христос, който простил враговете си и се молил за преследвачите си, той приел беглеца със състрадание, утешил го, увещал го да се покае и го скрил в уединена килия. Когато преследващите го роднини пристигнали в манастира с ужасната новина, светецът не разкрил, че вече я знае, но направил всичко възможно с думи на мир, за да успокои гнева на роднините си и желанието им за отмъщение. Щом се отдалечили, той освободил убиеца (който бил изумен и ужасен от такава свръхчовешка доброта).“ и след като му осигурил храна и пари за пътуването му, го изпратил да работи свободно за спасението на душата си.“

Светият епископ починал през 1622 г. след дълго и мъчително боледуване. Той продължил да върши знамения и чудеса и да се явява от време на време на жителите на Закинтос, които го почитат като свой защитник и покровител.