14 Декември 2000
Четвъртък от 26-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

Мъченици Тирс, Левкий, Калиник
Свети мъченици Тирс, Левкида и Калиник (250 г.)
Свети мъченици Филимон, Аполоний, Ариан и онези с тях (3 в.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Тимотей 3.1-13 (Апостол)

1Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае. 2Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; 3не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив; 4да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност; 5защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия? 6Да не е новопокръстен, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола. 7Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола. 8Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, 9да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. 10И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. 11Също и жените им трябва да бъдат почтени, не клеветници, трезвени и верни във всичко. 12Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си. 13Защото, които са служили добре, придобиват добър чин и голямо дръзновение във вярата, що имат в Христа Иисуса.

Лука 16.1-9 (Евангелие)

1А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му; 2и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник. 3Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се; 4сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството. 5И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми? 6Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет. 7После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет. 8И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината. 9И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.

Жития на светиите

Свети мъченици Тирс, Левкида и Калиник (250 г.)

Тези мъченици се борили в Мала Азия по време на управлението на Деций. Тирс и Левкис били екзекутирани след ужасни мъчения, защото се изповядвали като християни и смъмряли управителя за клането на братята им. Калиник бил езически жрец, обърнал се във вярата, след като станал свидетел на мъченичеството и чудесата на Свети Тирс; той бил обезглавен.

Свети мъченици Филимон, Аполоний, Ариан и онези с тях (3 в.)

„По време на управлението на Диоклециан (284-305), управител на Антиноя в Тиваида на Горен Египет бил Ариан, свиреп гонител, който изпратил много християни на насилствена смърт, сред които светиите Тимотей и Мавра (виж 3 май) и света Сабина (16 март). Когато затворил тридесет и седем християни заради изповядването им на вярата, един от тях, на име Аполоний, четец на Църквата, загубил смелост при вида на инструментите за мъчения и помислил как би могъл да избегне мъките, без да се отрече от Христос. Той дал пари на Филимон, флейтист и езичник, за да може той да облече дрехите на Аполоний и да принесе жертви пред Ариан, така че всички да помислят, че Аполоний е изпълнил волята на управителя и той да бъде освободен. Филимон се съгласил с това, но когато дошло време за жертвоприношение, просветлен от божествената благодат, той се обявил за християнин. Той и Аполоний, който също изповядал Христос, когато измамата била разкрита, били обезглавени. Преди да ги обезглави, Ариан заповядал да бъдат...“ простреляни със стрели, но докато те останали невредими, самият Ариан бил ранен от една от стрелите; свети Филимон предсказал, че след мъченическата си смърт Ариан ще бъде изцелен на гроба си. Когато това се случило, Ариан, гонителят, който бил убил толкова много Христови слуги, сам повярвал в Христос и бил кръстен с четирима от своите телохранители. Диоклециан чул за това и заповядал да доведат при него Ариан и неговите телохранители. Заради изповядването на Христос те били хвърлени в морето и получили венеца на вечния живот.“ (Великият часовослов)