1 Тимотей 1.8-14 (Апостол)

8А ние знаем, че законът е добър, ако някой го употребява законно, 9като знае, че законът е установен не за праведник, а за беззаконници и непослушници, за нечестивци и грешници, за неправедни и скверни, за ония, които оскърбяват баща си и майка си, за човекоубийци, 10за блудници, мъжеложци, разбойници, клеветници, скотоложци, лъжци, клетвопрестъпници и за всичко друго, що е противно на здравото учение, 11по славното благовестие на блажения Бог, що ми бе поверено. 12Благодаря на Христа Иисуса, нашия Господ, Който ми даде сила, задето ме призна за верен, като отреди на служба мене, 13който по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но бидох помилуван, защото, без да зная, вършех това в неверие; 14а с вяра и любов в Христа Иисуса се преумножи благодатта на нашия Господ.

Лука 14.25-35 (Евангелие)

25С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече: 26ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; 27и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването й, 29та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат, 30и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара? 31Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди? 32Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир. 33Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. 34Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена? 35Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!

Свети Герман, Чудотворец Аляскински (1836)

Той е почетен и утре, 13 декември. Вижте живота му там.

Свети Богоносен отец Спиридон Чудотворец (348).

Той бил скромен пастир, който живеел на остров Кипър със съпругата си и единственото си дете, дъщеря на име Ирина. Въпреки че самият той бил беден, домът и трапезата му винаги били отворени за пътешественици и нуждаещи се. Той държал парите си в кутия, която оставял отворена и достъпна за всички, без да се интересува кой взема от нея или дали ги заслужава или не. След време съпругата му починала и с по-малко светски грижи той удвоил молитвите и милостинята си.

Той станал толкова обичан на острова, че когато епископът на град Тремитос починал, верните единодушно избрали Спиридон за негов наследник и така той станал пастир на разумните овце, както и на животните, за които се грижел. Въпреки внезапното си издигане в ранг, той запазил предишния си начин на живот, пътувайки навсякъде пеша, грижейки се за животните си както преди, като същевременно изпълнявал и всички задължения на епископ. (За да изобрази това благочестиво смирение, иконата му го изобразява облечен в епископски одежди и плетена селска сламена шапка.)

Състраданието му към другите беше безгранично. Въпреки че беше много строг към себе си, той винаги прекъсваше поста, за да утеши някой пътник. Веднъж банда разбойници нахлули в кошарата му през нощта, но се оказали затворени там от невидима сила. Когато Спиридон ги намерил на сутринта, той ги освободил, увещал ги да живеят честно и им дал две овце в замяна, казал той, за това, че пазят целонощно бдение.

Страници биха могли да бъдат изпълнени с разкази за чудесата, извършени от светия епископ за доброто на неговото паство: с молитвите си той прекратил суша, превърнал змия в злато, за да помогне на беден човек, и дори възкресил мъртвия син на бедна вдовица. Неговата сияйна добродетел докосвала съвестта на онези, които срещал, така че мнозина спонтанно падали в краката му и изповядвали греховете си.

Когато император Константин свикал Първия Вселенски събор през 325 г., Спиридон присъствал, облечен в простите си селски одежди. На едно от заседанията един горд ариански философ предизвикал православните на дебат за Светата Троица и бил изумен, когато простият Спиридон излязъл напред, за да приеме предизвикателството. Той и всички останали епископи били много по-изумени, когато необразованият селски епископ объркал всички аргументи на арианеца със своите красноречиви, вдъхновени от Духа думи. Смиреният философ признал, че е убеден, прегърнал православната вяра и призовал останалите арианци да изоставят човешката си мъдрост и да прегърнат истинската и животворяща вяра.

Светият епископ винаги отслужвал Божествената литургия с радост. Веднъж, служейки в отдалечена, почти празна църква, той се обърнал към невидимата паства и казал: „Мир на всички!“, а ученикът му чул хор от ангели да отговаря: „И с духа ти!“.

Свети Спиридон починал в мир през 348 г. на седемдесет и осемгодишна възраст. Неговите нетленни и чудотворни мощи изливали чудеса за народа на Кипър до седми век, когато били преместени в Константинопол, за да избегнат арабското нашествие; когато градът паднал под турците, мощите били отново преместени в Корфу, където се почитат и до днес. Дори след 1500 години светите мощи остават нетленни и вършат много животворящи чудеса. Свети Спиридон е почитан като покровител на Корфу.

Свети Финиан от Клонард (549)

„Свети Финиан, известен като „Учител на светиите на Ирландия“, стои заедно със Свети Енда от Аран начело на патриарсите на ирландското монашество. Той проявявал голяма ревност и благочестие към Бога от младостта си. Вече бил основал три църкви, преди да тръгне за Уелс, за да учи в нозете на Свети Кадок в Ланкарфан (25 септември †577 г.). В Ланкарфан той се сприятелил със Свети Гилдас (29 януари †570 г.), друг от учениците на Свети Кадок. След завръщането си в Ирландия той основал великия манастир Клонард през същата година, в която великият Свети Енда (21 март †530 г.) починал в Аран. Множество именити и свети мъже са учили при Свети Финиан, включително известните „Дванадесет апостоли на Ирландия“. Свети Финиан основал много други манастири през живота си, включително известния островен манастир Скелиг Майкъл край югозападния бряг на Ирландия.“ (Календар на Свети Херман 2003 г.)