Филипяни 4.10-23 (Апостол)

10Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене; вие и по-преди се грижехте за мене, ала нямахте сгодно време. 11Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам: 12знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. 13Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява. 14При все това добре сторихте, като взехте участие в моята скръб. 15А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен вас еднички; 16защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми. 17Казвам това, не че искам да ми давате, но търся плода, който се умножава във ваша полза. 18Получих всичко и имам излишно; преизпълних се с блага, като приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благоугодна Богу. 19Бог мой, по Своето богатство, да запълни всяка ваша нужда, за слава чрез Христа Иисуса. 20А на Бога, нашия Отец, слава вовеки веков. Амин. 21Поздравете всеки светия в Христа Иисуса. Поздравяват ви братята, които са с мене. 22Поздравяват ви всички светии, а особено които са от кесаревия дом. 23Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Лука 7.36-50 (Евангелие)

36Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. 37И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; 38и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро. 39Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. 40Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю! 41Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет; 42но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне? 43Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди. 44И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. 45Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми. 46Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми. 47Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича. 48Ней пък рече: прощават ти се греховете. 49И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава? 50А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.

Павел Изповедник, архиепископ на Константинопол (ок. 350)

Роден в Солун, той се издига от секретар на Александър, патриарх на Константинопол (почитан на 30 август), до дякон, след което наследил Св. Александър като патриарх около 337 г. Заради добродетелите си и ревността си към православието той бил мразен от арианите, които все още били мощни в Империята. Арианският император Констанций, научавайки за избора на Павел, го изпратил в изгнание и на негово място поставил арианина Евсевий за патриарх. Св. Павел отишъл в Рим, където се присъединил към Св. Атанасий Велики в изгнание. С писма от папа Юлий той успял да се възкачи отново на патриаршеския престол след смъртта на Евсевий. Но за пореден път арианите успяват да поставят на патриаршеския престол един от своите: Македоний, който дори надминава арианската ерес и отрича божествеността на Светия Дух. За пореден път законният, православен патриарх се озовава в изгнание в Рим. През следващите години Свети Павел остана твърд в православието, докато около него вихреха сложни политически и военни интриги, като православният Констант, император на Запада (и брат на Констанций), го подкрепяше, докато Констанций продължаваше да му се противопоставя. За известно време Констант успя да утвърди мястото на Павел на патриаршеския престол, но когато той умря, Констанций изгна Свети Павел в Кукусус на Черно море. Там, докато той служеше Божествената литургия в къщата, където беше държан в плен, арианите го удушиха със собственото му омофорион. Мощите му бяха върнати в Константинопол от император Теодосий Велики.

Свети Герман, архиепископ на Казан (1568)

Роден е в Твер в княжеско семейство. Привлечен към живот на святост още от най-ранното си детство, на двадесет и пет години става монах в манастира „Св. Йосиф“ във Волоколамск. С времето става архимандрит на манастира „Успение Богородично“ в Старицк, но след няколко години се връща във Волоколамск, за да живее в уединение. Когато неговият учител Св. Гуриас (4 октомври), първият архиепископ на Казан, починал, Германий го наследил като архиепископ, но продължил да живее толкова аскетично, колкото когато бил отшелник. Било му предложено да заеме длъжността митрополит на Москва, но той отказал. Като верен пастир на църквата си, той безстрашно се изправил срещу цар Иван Грозни заради многобройните и разнообразни жестокости; за което е убит през 1568 г. от убийците на царя.

Забележка: Наскоро сред някои националистически сектанти в Русия възникна странно движение за канонизиране на Иван Грозни. Сред множеството очевидни причини против такова действие (което беше категорично отхвърлено от Московския патриарх), можем да посочим убийството от царя на някои от самите светци на Църквата, сред които и Германий.