Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Галатяни 6.11-18 (Апостол)

11Вижте, колко много ви написах с ръката си. 12Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; 13защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; 14а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. 15Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. 16На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий. 17Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. 18Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.

Лука 16.19-31 (Евангелие)

19Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. 20Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му 21и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. 22Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; 23и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му 24и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. 25Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; 26па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. 27А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, 28защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. 29Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. 30А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. 31Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Свети пророк Авдия (Авдиас)

Книгата на Авдия е най-кратката пророческа книга в Стария завет. Писанията ни казват малко за това къде или кога е живял. Някои вярват, че той е Авдия, който е служил като управител на домакинството на цар Ахав и, когато Йезавел е убивала пророците, е скрил сто от тях в пещера и ги е хранил. Твърди се, че този Авдия по-късно става ученик на пророк Илия (Елиас). Името му означава „служител на Бога“.

Свети наш отец Филарет, митрополит Московски (1867 г.)

Роден в свещеническо семейство близо до Москва през 1782 г., той постъпва в семинарията в ранна възраст и скоро се отличава с благочестието си и познанията си за древни езици. Постриган е за монах, но е посветен на професор в семинарията в Москва, където неговите тълкувания на вярата, устни и писмени, го карат да бъде смятан за Отец на Църквата по негово време; мнозина го наричат „новият Златоуст“.

През 1817 г., на тридесет и пет години, той е ръкоположен за епископ и само за няколко години се издига до ранга на Московски митрополит, най-високият пост в Руската църква, откакто Петър Велики премахва Патриаршията. Той остава митрополит до края на живота си. Свети Филарет изглежда буквално неуморен в труда си за Църквата: никой не знае кога спи, а слугата му, независимо кога идваше в покоите на митрополита, винаги го намираше да работи на бюрото си. Той работеше за възстановяване на моралните стандарти сред духовенството, които бяха изпаднали в разпуснатост. Винаги, когато беше принуден да свали клирик, той тайно допринасяше за нуждите на семейството със собствени средства. По подобен начин той изразходваше всичките си финансови ресурси за благотворителни дейности, като винаги се грижеше даренията му да се пазят в тайна. Той финансира изграждането на голям хоспис за сираци и деца от бедни духовни семейства.

Свети Филарет оказа пълната си подкрепа на петдесетгодишния проект за превод на Библията на руски език и сам преведе няколко книги от Стария завет, въпреки че проектът беше противопоставен от царя и от някои влиятелни групи в Църквата. Той подкрепи работата на отците от Оптинския манастир за публикуване на преводи на Отците на Църквата; тези преводи, когато се появиха, допринесоха за голямо духовно пробуждане в Русия.

Той почина в мир през 1867 г. на осемдесет и пет години.

Обичаната „Утринна молитва на Филарет Московски“, която започва с „Господи, дай ми да посрещна настъпващия ден с мир...“, е въведена в православното благочестие от Свети Филарет, но изглежда първоначално е написана от Франсоа Фенелон, френския писател-квиетист. Молитвата започва да се използва и от Оптинските старци и понякога се нарича „Утринна молитва на Оптинските старци“. Молитвата се появява в няколко подобни варианта.

Господи, дай ми да посрещна настъпващия ден с мир. Помогни ми във всичко да се уповавам на Твоята свята воля. Във всеки час от деня ми откривай волята Си. Благослови отношенията ми с всички, които ме заобикалят. Научи ме да се отнасям към всичко, което ми идва през деня, с душевен мир и с твърдото убеждение, че Твоята воля управлява всичко. Във всичките ми дела и думи ръководи мислите и чувствата ми. В непредвидените събития нека не забравям, че всичко е изпратено от Теб. Научи ме да действам твърдо и мъдро, без да огорчавам или смущавам другите. Дай ми сили да понеса умората на този настъпващ ден с всичко, което ще донесе. Насочвай волята ми, научи ме да се моля, моля Ти се в мен. Амин.

Свети мъченик Варлаам Антиохийски (304 г.)

Свети Варлаам бил старец, живял в Антиохия по време на гоненията на Диоклециан и Максимиан. Когато изповядал Христос пред управителя и отказал да принесе жертва на идолите, той бил измъчван дни наред: плътта му била разкъсвана с железни нокти и бил разтяган на диба. Когато тези обичайни мъчения се провалили, управителят измислил ново мъчение: ръката на Варлаам била протегната над олтар на идолите и в дланта му бил сложен горящ въглен с тамян. Мъчителите разсъждавали, че когато болката го принуди да пусне въглена, ще могат да кажат, че е принесъл жертва на боговете. Но свети Варлаам държал ръката си здраво и наблюдавал спокойно как ръката му е обгаряна от въглена. Накрая ръката му паднала на земята и мъченикът предал душата си на Бога.

Според някои сведения, Свети Варлаам е преживял мъките си и е починал в мир. Някои твърдят, че е дошъл от Кападокия, а не от Антиохия, но това вероятно е невярно. Свети Йоан Златоуст веднъж е произнесъл проповед на гробницата на Свети Варлаам в Антиохия в деня на неговия празник.

Светите ни отци Варлаам и Йоасаф от Индия (IV в.)

„Те бяха индийски аскети. Йоасаф беше син и наследник на цар Авенир. По Божие провидение той беше посетен от стареца Варлаам, който го научи на християнската вяра и го кръсти. След това старецът отишъл в планините, за да живее в аскеза, а Йоасаф останал да се бори с много изкушения в света и да ги преодолява с Божията благодат. Йоасаф най-накрая успял да доведе баща си при Христос. След като бил кръстен, цар Авенир живял още четири години в дълбоко покаяние (защото бил извършил тежки грехове в преследването на християните) и след това завършил земния си път и отишъл в по-добрия живот. Младият Йоасаф поверил царството на приятеля си Варахия, а сам се оттеглил в пустинята, за да живее в аскеза заради Христос. Единственото му желание на земята било да види отново духовния си баща Варлаам. Бог, в своята милост, изпълнил желанието му и един ден Йоасаф застанал пред пещерата на Варлаам и извикал: „Благослови ме, отче!“ Старецът Варлаам живял в аскеза в пустинята седемдесет години, като общо живял сто години. Свети Йоасаф предал царството си на двадесет и пет години и отишъл в пустинята, където живял още тридесет и пет години. И двамата изпитвали голяма любов към Господ Иисус, довели мнозина до истинската вяра и влезли във вечната радост на своя Господ.“ (Пролог)

Те се отбелязват на 26 август по гръцки календар.