Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

Галатяни 2.16-20 (Апостол)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Лука 8.5-15 (Евангелие)

5излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; 6а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; 7други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; 8а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 9А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? 10Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. 11Тая притча значи: семето е словото Божие; 12а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; 13а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; 14а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; 15а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Отче наш сред светиите Мартин, епископ на Тур (397)

Този свят и обичан западен светец, покровител на Франция, е роден в Панония (днешна Унгария) през 316 г. в езическо военно семейство, разположено там. Скоро семейството се завръща у дома в Италия, където израства Мартин. Той започва да ходи на църква на десетгодишна възраст и става катехумен. Въпреки че желае да стане монах, първо постъпва в армията в знак на послушание към родителите си.

Един ден, когато бил разположен в Амиен в Галия, той срещнал беден човек, треперещ от липса на дрехи. Той вече бил дал всичките си пари за милостиня, затова извадил меча си, разрязал войнишката си мантия наполовина и дал половината от нея на бедния човек. Същата нощ Христос му се явил, облечен в полунаметалото, което бил дал, и казал на ангелите си: „Мартин, макар и все още катехумен, ме облече в тази дреха.“ Мартин бил кръстен скоро след това. Въпреки че все още желаел да стане монах, той получил уволнение от армията едва много години по-късно, през 356 г.

Скоро той става ученик на Свети Иларий от Поатие (почитан на 13 януари), „Атанасий от Запада“. След пътуване из Панония и Италия (където обръща майка си към вярата в Христос), той се завръща в Галия, където арианските еретици печелят много. Не след дълго става епископ на Тур, където блести като пастир на Църквата: довежда езичници към вярата, изцелява болните, установява монашески живот в цяла Галия и се бори с арианската ерес, толкова разпространена на Запад. Намирайки епископската резиденция за твърде разкошна, той живее в груба, изолирана дървена колиба, дори докато изпълнява всички задължения на епископ на Църквата.

Неговата строгост срещу ереста винаги е била съпроводена с любов и доброта към всички: веднъж той пътува, за да умолява император Максим да запази живота на някои еретици прискилианци, които императорът възнамерявал да екзекутира.

Докато светият епископ умирал през 397 г., дяволът се явил, за да го изкуши за последен път. Светецът казал: „Няма да намериш в мен нищо, което да ти принадлежи. Авраамовата пазва е на път да ме приеме.“ С тези думи той предал душата си на Бога.

Той е първият изповедник, който не е бил мъченик, обявен за светец на Запад. Неговият биограф, Сулпитий Север, пише за него: „Мартин никога не е оставял час или миг да мине, без да се отдаде на молитва или четене и дори когато е чел или е бил зает с друго, никога не е спирал да се моли към Бога. Никога не е бил виждан разгневен или разстроен, унил или смеещ се. Винаги един и същ, лицето му неизменно сияещо от небесна радост, той сякаш е надминал човешката природа. В устата му нямаше нищо друго освен Името Христово, а в душата му нищо друго освен любов, мир и милост.“

Забележка: Свети Мартин се почита на този ден в гръцките и славянските синаксарии; неговото почитане на Запад, където е особено почитан, е на 11 ноември.

Отче наш сред светиите Йоан Милостиви, патриарх Александрийски (619)

Той е син на благородно семейство в Кипър. Оженил се и имал няколко деца, но когато съпругата и децата му починали почти едновременно, той приел загубата си като призив да изостави светските грижи и посветил живота си изцяло на Бога. След време бил ръкоположен за архиепископ на Александрия, където станал известен с ревността си за православната вяра и с борбата си срещу различните ереси, които преобладавали в Египет по това време. Най-вече обаче бил известен с удивителната чистота на своята щедрост и състрадание към всички.

В деня на възкачването си за патриарш, той заповядал внимателно преброяване на своите „господари“, както наричал бедните и просяците. Оказало се, че в града има 7500 бедни и свети Йоан заповядал всички те да бъдат облечени и хранени всеки ден от богатството на Църквата. В молитвите си той казвал: „Ще видим, Господи, кой от нас ще спечели това състезание: Ти, който постоянно ми даваш добри дарове, или аз, който никога няма да спре да ги раздавам на бедните. Защото нямам нищо, което да не дойде при мен по Твоята милост, която поддържа живота ми.“

Липсата на преценка при даването на милостиня на бедните понякога ужасявала околните. Веднъж един хитър просяк дошъл при Йоан четири пъти в четири различни преобличания, като всеки път получавал милостиня. Когато на светия патриарх било казано за това, той заповядал на човека да му се даде двойно повече, казвайки: „Може би той е Иисус, моят Спасител, който е дошъл нарочно, за да ме изпита.“ И все пак, колкото по-щедро давал той, толкова по-щедро Бог давал дарове на Църквата, така че пари никога не са липсвали нито за бедните, нито за собствените реални нужди на Църквата. Веднъж един от духовниците дал само една трета от това, което патриархът наредил на богат човек, който бил изпаднал в бедност, мислейки, че църковната хазна не може да си позволи да даде толкова много. Тогава свети Йоан му разкрил, че благородна жена, която планирала да даде огромен дар на Църквата, малко след това дала само една трета от това, което първоначално е планирала.

Веднъж, докато отслужвал Божествената литургия в катедралата, патриархът спрял точно преди освещаването, наредил на дякона да повтори ектенииите и изпратил да повикат един от клириците си, който таял злоба към него и не искал да дойде на църква. Когато мъжът дошъл, патриархът се поклонил пред него и със сълзи го помолил за прошка. След като се помирили, той се върнал при олтара и продължил службата.

Въпреки че патриархът живеел в добре обзаведен дворец, подобаващ на ранга му, той не притежавал собственост и живеел в скромна килия в двореца. Един благочестив гражданин, знаейки за бедността му, веднъж му дал хубаво одеяло. Светецът веднага продал одеялото и дал парите на бедните. Дарителят обаче намерил дара си за продажба в магазин, купил го и го дал отново на патриарха. Патриархът отново го продал, а дарителът отново го намерил и го дал. Синаксарий казва: „Тъй като никой от тях не се предал, завивката минала през ръцете им много пъти и била средство, чрез което Йоан косвено убедил богаташа да раздаде голямо състояние на бедните.“

Въпреки щедростта си, патриархът бил твърд с монофизитските еретици. Макар че им давал всичко, което можел, когато се нуждаели, той напътствал православните вярващи никога да не се покланят или молят с тях.

По негово собствено искане патриархът се завръща в Кипър, където през 619 г. умира на 64-годишна възраст. В последните си часове той благодари на Бога, че не е останало нищо от богатствата, които му е било поверено да управлява в полза на бедните.

Свети отец Нил Синайски (430)

Той служил като префект на Константинопол по време на управлението на император Теодосий. Бил женен и имал две деца, син и дъщеря. Презирайки висшето си светско положение, Нил и съпругата му се съгласили да започнат монашески живот в Египет, като тя завела дъщеря им в женски манастир, а той завел сина им на планината Синай. Заедно Нил и синът му Теодул живели в исихия по склоновете на планината с другите монаси, които прекарвали живота си в уединение, събирайки се само веднъж седмично, за да се причастяват с Тайнствата. Един ден сарацински разбойници нападнали монасите, убили мнозина и пленили други; собственият син на Нил, Теодул, бил сред пленените. За да преодолее мъката си от загубата на сина си, Нил удвоил молитвите и аскетическите си трудове и станал широко известен с дарбите си на пророчество и проницателност. Той написал повече от хиляда писма и духовни трактати, включително някои в защита на своя духовен баща Свети Йоан Златоуст, който бил несправедливо заточен.

След много години на планината Синай, Свети Нил намерил жив отдавна изгубения си син. Баща и син заедно били ръкоположени за свещеници от епископа на Елуса, който се грижел за Теодул. Свети Нил починал в мир около 430 г. Мощите му по-късно били върнати в Константинопол и почитани в църквата „Сиропиталище“.

Свети Нил Мироточив от Атон (1651 г.)

Той е роден около края на шестнадесети век в Южна Гърция. В ранна възраст той постъпва в монашески живот и с времето намира уединена пещера на южните скали на Атон, посвещавайки дните си на молитва, непозната за почти всички. Почива в мир през 1651 г. и е погребан близо до пещерата си. Благоуханна мирна мирна тече от тялото му толкова обилно, че образува поток, вливащ се в морето отдолу; много хора идвали с лодки, за да събират мирната мирна, която лекувала много болести. Един от учениците му, обезпокоен от постоянния поток от посетители, се оплакал в молитва на светеца и потокът от мирна мигновено спрял, за да не се възобнови никога повече.