Библейски четива (Синодален превод)
Филипяни 2.16-23 (Апостол)
16имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.
17Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви;
18тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте.
19А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом.
20Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас,
21защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото;
22а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването.
23Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;
Евреи 13.7-16
(Апостол, Св. Йоан Кочуров)
7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.
8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.
9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха.
10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията.
11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана,
12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти.
13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му;
14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.
15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му.
16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.
Лука 6.37-45 (Евангелие)
37Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
38давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
39Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма?
40Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?
42Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
43Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.
44Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде.
45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.
Лука 12.32-40
(Евангелие, Св. Йоан Кочуров)
32Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.
33Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;
34защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени;
36и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.
37Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи.
38И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги.
39Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
40Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
Жития на светиите
Светите апостоли Стахий, Апелес, Амплиас, Урбан, Нарцис и Аристобол.
Те са сред Седемдесетте. И шестимата са споменати от св. Павел в шестнадесета глава на Посланието му до римляните. Стахий е назначен за епископ на Византия от апостол Андрей и е почивал в мир през 54 г. Апелес става епископ на Хераклея в Мала Азия. Амплиас и Урбан са ръкоположени за епископи в Македония от св. Андрей; и двамата умират като мъченици. Нарцис става епископ на Атина и умира като мъченик. Аристобол става епископ на Британия, където почива в мир.
Новомъченик Николай от Хиос (1754)
Отгледан в благочестие, той работи като каменоделец, докато инцидент не го лиши от разсъдъка и способността да говори. Местните турски владетели се възползват от състоянието му, за да го обявят за мюсюлманин. В продължение на години след това той работи като овчар, докато не срещна монах на име Кирил, който се молеше усърдно да му бъдат възвърнати разсъдъците. Той се възстанови по чудо и почти веднага беше изпълнен с желание да се покае и да живее само за Христа, посвещавайки се на молитва, пост и бдение. Малко по-късно той беше несправедливо заподозрян в престъпление от (християнските) жители на селото си и беше изведен пред турските власти. Когато го разпитват, той заявява: „Роден съм християнин, възпитан съм като християнин, никога не съм се отрекъл от Христос заради исляма и никога няма да се отрека от Него, а ще умра като християнин.“ Заради това е жестоко измъчван. Много местни християни, включително селският свещеник, се страхували за собствената си безопасност и го призовавали да се отрече от Христос, но Николай само ги смъмрил и останал непоколебим. След много дни на изтезания той най-накрая бил убит с меч. Синаксарионът разказва как гъста тъмнина паднала над целия остров Хиос. Когато ужасените турци изгорили тялото на мъченика, за да се отърват от това чудо, те се ужасили още повече, когато от пламъците се издигнала небесна миризма, разкриваща влизането на светеца във вечната слава.