Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

2 Коринтяни 11.31-12.9 (Апостол)

31Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа. 32В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.

1Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни. 2Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. 3И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае), 4че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. 5С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи. 6Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене. 7И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям. 8Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене. 9Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.

Лука 6.31-36 (Евангелие)

31И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. 32И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. 33И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. 34И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. 35Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. 36И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Светата девица мъченица Анастасия от Рим (256)

Тя е живяла в Рим по времето на царуването на императорите Деций и Валериан. Още в ранна възраст тя остави всичко, за да се посвети на живот на непрестанна молитва, като влезе в малък манастир в Рим, ръководен от монахиня на име София. Заради християнската си вяра тя беше арестувана и заведена пред управителя Пробус и, когато смело изповяда Христос и отказа да почете идолите, беше подложена на поредица от жестоки мъчения, в резултат на които умря. Ангел насочи София да събере светите й мощи, които днес се почитат в манастира Григориу на Атон.

Понякога ни казват, че монашеството се е развило в Църквата, след като християнството е било прието и е станало по-светско. STORYта на Света Анастасия е едно от многото доказателства в живота на светиите, че това, което днес наричаме монашество, е съществувало още от най-ранните дни на Църквата.

Светият ни отец Абрамий (366) и племенницата му Мария (371) от Месопотамия

Абрамий беше християнин от благородно потекло, който в ранна възраст остави всичко (включително младата си съпруга), за да живее като отшельник. Той направи това в продължение на петдесет години. Когато братът на Абрамий почина, оставяйки седемгодишната си дъщеря Мария сираче и сама, светецът я взе под своя грижа, давайки ѝ монашеска килия близо до своята. Въпреки че Мария се посвети с радост на монашеския живот, когато беше на около двадесет години, тя падна в грях с развратен монах, който посети скита. Още по-лошо, след това тя изпадна в отчаяние, мислейки, че е загубила спасението си, и избяга от скита, за да стане блудница в близък град. Абрамий, който не знаеше какво се е случило или къде е отишла, се молеше постоянно за нейната безопасност и да му бъде показано къде е избягала.

Един ден един пътник разказал на Абрамий какво се е случило с племенницата му. Веднага той станал, облякъл се като войник и отишъл в публичния дом, където работила Мария, „защото спасението на една душа означавало за него повече от скита, монашеския обет, аскезата или самата молитва“ (Синаксар). Все още преоблечен, той поръча храна – първото му вино и месо от петдесет години насам – и след това отиде с Мария в стаята ѝ. Едва тогава той разкри самоличността си и със сълзи, без изобщо да я обвинява, я умоляваше да напусне това място и да се върне с него. „Да тръгваме, дете мое; нека се върнем в нашата пустиня. Нека твоята вина бъде моя. Аз ще отговарям за нея пред Христос в деня на съда.“ Тя се върна с него и, с покаяние, се молеше толкова пламенно, че скоро й беше дадена не само увереност за прошка, но и силата да върши чудеса. Свети Абрамий почина в мир в дълбока старост; Мария го последва във вечната радост пет години по-късно.