Йоан 20.1-10 (7-мо утринно Евангелие)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

2 Коринтяни 9.6-11 (Апостол)

6С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. 7Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава. 8А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело, 9както е писано: "пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно". 10А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда, 11та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.

Лука 5.1-11 (Евангелие)

1Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, 2видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. 3Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. 4А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. 5Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. 6Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. 7И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. 8Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. 9Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, 10тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. 11И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Св. Аберций, епископ на Хиераполис, чудотворец и равен на апостолите (167)

Той беше епископ на Хиераполис във Фригия, Мала Азия, по времето на Марк Аврелий, гонител на християните. По време на езически празник Аберций получил указание от ангел да събори идолите на Аполон и другите езически богове. Когато делото му било разкрито, жителите на града се възмутили; но вместо да се скрие, епископът отишъл на пазара и открито изповядал християнската вяра. Хората се разгневили още повече, но когато Аберций изцелил трима обладани от демони мъже, те се учудили и започнали да го слушат по-внимателно. Той проповядва вярата с такава сила, че целият град и околните селски райони стават християнски.

Тези чудеса стигат до ушите на императора, чиято дъщеря страда от обладаване от демони. Императорът призовава Аберций в Рим, където той успява да изгони духа и да извърши няколко други чудеса. Императрицата му предложила голяма награда в злато за изцелението на дъщеря й, но той не я приел. По пътя към дома си той получил указание в видение да пътува до Сирия. Пътувал първо до Антиохия и околните градове, а след това чак до Месопотамия, проповядвайки Христос и поучавайки вярата навсякъде, където отивал. Никой друг епископ от неговото време не пътувал толкова широко в служба на Евангелието; поради тази причина той се нарича Равен на Апостолите.

След няколко години той се върнал във Фригия, където прекарал остатъка от живота си в мир, пасяйки стадото си.

Преподобният Лот от Египет (V в.)

Той беше един от групата аскетични отци, които избягаха от света в египетската пустиня през четвърти и пети век.

Веднъж Аба Лот отиде при своя духовен отец Йосиф и го попита просто: „Какво да направя, за да бъда спасен?“ Аба Йосиф протегна ръце към небето и пръстите му се превърнаха в десет пламъка. Той каза: „Ако желаеш, можеш да станеш изцяло като огън. “

Веднъж един брат дойде при Аба Лот в ужасна мъка и му каза: „Направих голям грях, който не мога да призная пред Отците.“ „Изповядай го пред мен и аз ще го понеса за теб“, отговори старецът. „Паднах в блудство“, каза братът, „и за да го направя, принесох жертви на идоли.“ Старецът му каза: „Не се обезсърчавай: няма грях, който да е извън Божията милост. Покаянието винаги е възможно. Иди и седни в пещерата си; яж само през ден, и всеки от нас ще поеме равна част от тежестта на твоето престъпление.“ След три седмици на същото покаяние, Аба Лот получи уверение от Бога, че покаянието на брата е било прието. До края на живота си братът служи като ученик на Стареца.

Светите седем младежи от Ефес

Те се почитат също на 4 август. Вижте тази дата за тяхната история.