Ефесяни 4.17-25 (Апостол)

17Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, 18бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им; 19дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота. 20Но вие не тъй познахте Христа, 21щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (както е истината в Иисуса) 22да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти, 23да се обновите с духа на своя ум 24и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината. 25Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму.

Марк 12.1-12 (Евангелие)

1И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. 2И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. 3А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. 4Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. 5Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. 6А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми. 7Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. 8И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. 9Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. 10Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: 11това стана от Господа, и е дивно в очите ни"? 12И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.

Светите мъченици Карп и Папил, заедно с Агатодор и Агатоника (251)

Свети Карп беше епископ на Тиатира, а Папил – негов дякон. По времето на император Деций и двамата бяха арестувани като християни и подложени на мъчения. Агатодор, техният слуга, и Агатоника, сестрата на Папил, доброволно ги последваха и също изповядаха Христос. След много страдания и четиримата бяха обезглавени.

Света мъченица Злата (Хрисе) (1796)

„Родена в село Слатина в Меглинския край [на България], в семейство на бедни селяни, които имали още три дъщери, Света Злата била кротка и набожна девойка, мъдра с Христовата мъдрост и златна („злата“ означава „злато“) не само по име, но и в своето богобоязливо сърце. Когато един ден Злата излязла да набере вода, няколко безсрамни турци я хванали и я отвели в дома си. Когато един от тях я принуди да приеме исляма и да стане негова съпруга, Злата отговори безстрашно: „Вярвам в Христос и познавам само Него като моя младоженец; никога няма да Го отрека, дори и да ме подложите на хиляди мъчения и да ме разкъсате на парчета.“ Тогава пристигнаха родителите и сестрите ѝ и ѝ казаха: „О, дъще наша, помилуй себе си и нас. Отречи се публично от Христос, за да можем всички да бъдем щастливи. Христос е милостив; Той ще прости греха ти, извършен под натиска на живота.“ Бедните й родители и роднини плакаха горчиво. Но героичната душа на Злата не се поддаде на дяволското изкушение. Тя отговори на родителите си: „Когато ме принуждавате да се отрека от Христос, истинския Бог, вие вече не сте ми родители или сестри; аз имам Господ Иисус Христос за баща, Божията Майка за майка, а за братя и сестри – светиите.“ Тогава турците я хвърлиха в затвора, където тя лежа три месеца, и всеки ден я извеждаха и я биеха с камшици, докато кръвта ѝ се лееше на земята. Накрая я обесиха с главата надолу и запалиха огън, за да я задушат с дима. Но Бог беше със Злата и й даде сила в страданията й. Накрая я обесиха на дърво и я нарязаха на малки парчета. Така тази мъченица-девица предаде душата си в Божиите ръце и влезе в царството на Рая през 1796 г. Части от мощите й бяха отнесени от християни в домовете им, за да им носят благословение.“ (Пролог)

-- -