2 Тимотей 3.1-9 (Апостол)

1И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена. 2Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, 3непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, 4предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, 5които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли. И от такива се отвръщай! 6Към тях принадлежат ония, които се примъкват в къщите и прелъстяват женуря, претоварени с грехове и обзети от различни похоти, - 7женуря, които всякога се учат и никога не могат да стигнат до познание на истината. 8И както Ианий и Иамврий се противиха на Моисея, така и тия се противят на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата. 9Ала няма да успеят повече, защото безумието им ще се открие пред всички, както се откри безумието и на ония.

Лука 20.46-21.4 (Евангелие)

46пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките, 47които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.

1А като подигна очи, Той видя богатите, които пускаха своите приноси в съкровищницата; 2видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти, 3и рече: истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички; 4защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше.

Свети Фотий, патриарх на Константинопол (891)

Свети Фотий, заедно със Свети Марк Ефески и Свети Григорий Палама, се счита за един от трите стълба на православието, които се противопоставиха на латинизиращите влияния върху Православната църква.

Роден е в Константинопол през 810 г. като син на благочестиви родители, принадлежащи към едно от видните семейства на града. И двамата му родители са били мъченици по време на иконоборческите гонения, оставяйки на сина си пример за привързаност към Истинската вяра дори до смърт. Той получава отлично образование и е широко считан за най-учения човек на своето време. Той е възведен на патриаршеския престол през 858 г., след като за шест дни преминава през всички степени на свещеничеството.

През цялото си патриаршеско управление той е бил тормозен от обичайните политически борби и интриги и, което е по-важно, от различни заплахи за вярата под формата на манихейци и иконоборци.

Фотий проявява особена загриженост за разпространението на Евангелието на Иисус Христос по целия свят: именно той възлага на светите Кирил и Методий да се впуснат в мисията си сред славяните.

Най-запомнящо се е, че на патриарха се падна да се противопостави на арогантните, неканонични и еретически претенции на папа Николай I от Рим, който за първи път открито заяви претенциите на папата за всеобща юрисдикция над Църквата. Когато патриархът се противопостави на тези претенции, папа Николай свика събор на западните епископи, който „свали“ Фотий и отлъчи от църквата всички духовници, които той беше ръкоположил. През 867 г. император Михаил III е убит, а неговият приемник Василий I сваля Фотий, хвърля го в затвора и възстановява на трона предшественика му Игнатий. За да придаде легитимност на този широко оспорван ход, той го представя на папата за одобрение. Радостен, папата ратифицира решението на императора и го използва, за да прокара претенциите на папството. Когато източните епископи осъзнаха какво се случва, те убедиха императора да освободи Фотий от тригодишния му затвор; а когато Игнатий умря, Църквата единодушно върна Фотий на патриаршеския престол. Събор в Константинопол през 879-880 г., на който председателства Фотий, възстанови общението между Източната и Западната църква, но в същото време анатемоса еретичното добавяне на filioque към Символа на вярата, което папството беше прокарвало.

Когато Лъв VI наследи Василий I като император, патриархът отново беше свален от трона и беше затворен в Манастира на арменците за пет години. През това време той написа „Мистагогия на Светия Дух“, учено и красноречиво опровержение на ереста „филиокве“. Светият, все още в затвора, почина в мир през 893 г.

Светиите Барсануфий и Йоан Пророк, монаси от Палестина (VI в.)

„Свети Барсануфий Велики, който беше от Египет, и неговият ученик, Свети Йоан Пророкът, се бореха в строга уединеност през VI век в манастира на Аба Серидус в Газа, Палестина, и бяха надарени с удивителни дарби на пророчество и духовно прозрение. Те са споменати от Свети Доротей от Газа, техен ученик, в неговите писания. Много от съветите, които са изпращали на християни, които са им писали, са запазени в книгата, която носи техните имена. Веднъж някои от Отците помолили Свети Барсануфий да се моли Бог да укроти гнева Си и да пощади света. Свети Барсануфий отговорил, че имало „трима мъже, съвършени пред Бога“, чиито молитви се срещали пред Божия престол и пазели целия свят; на тях било разкрито, че Божият гняв няма да продължи дълго. Тези трима, казал той, били „Йоан от Рим, Илия от Коринт и още един от епархията на Йерусалим“, като скрил името на последния, тъй като това бил самият той. (Великият Хорологион)

Свети Барсануфий живееше в такава уединеност, че само игуменът Серидус го беше виждал някога: веднъж седмично игуменът му носеше три хляба и малко вода и записваше съветите на светеца. Някои от братята започнаха да подозират, че Барсануфий е измислица на игумена, и за да успокои умовете им, той излезе от килията си за единствения път, поздрави ги, изми им краката и се оттегли отново.

Не е известно кога е починал Свети Барсануфий. Когато се заподозряло, че е умрял в килията си, патриархът на Йерусалим наредил тя да бъде отворена, но от вратата изригнал огън, който попречил на всеки да влезе.