2 Йоаново 1.1-13 (Апостол)

1Аз, старецът - до избраната госпожа и нейните чеда, които истински обичам, - и не само аз, но и всички, които са познали истината, - 2заради истината, която пребъдва в нас и ще бъде с нас вовеки: 3да бъде с вас благодат, милост, мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов. 4Много се зарадвах, че намерих твои чеда да ходят в истината, според както получихме заповед от Отца. 5И сега те моля, госпожо, не като че ти пиша нова заповед, но оная, която имаме отначало, да любим един другиго. 6А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея; 7защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист. 8Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, но да получите пълна награда. 9Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина. 10Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; 11защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела. 12Ако и да имах много да ви пиша, ала не исках на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря уста с уста, та радостта ми да бъде пълна. 13Поздравяват те чедата на избраната твоя сестра. Амин.

Марк 15.22, 25, 33-41 (Евангелие)

22Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. 25Беше третият час, и Го разпнаха. 33А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои', Елои', лама' савахтани'? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 36А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. 37А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. 38И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. 39А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. 40Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, 41които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.

Свети Мелетий, архиепископ на Антиохия (381)

Нашият свят отец Мелетий, арменец по рождение, стана архиепископ на Антиохия в разгара на арианската полемика. Въпреки че беше назначен от влиятелни ариани, които смятаха, че споделя техните възгледи, веднага след като се възкачи на престола, той започна да проповядва единосъщността на Сина с Отца. „При това архидяконът, арианин, сложи ръка върху устата на епископа; Мелетий тогава протегна три пръста към народа, затвори ги и протегна само един, показвайки чрез знаци равенството и единството на Светата Троица. Изплашеният архидякон тогава хвана ръката му, но освободи устата му, и Мелетий заговори още по-решително в защита на Никейския събор“ (Великият Хорологион). Свети Мелетий е този, който е ръкоположил свети Йоан Златоуст за четец и дякон в Антиохия. Той е председателствал Втория вселенски събор през 381 г. При неговото погребение свети Григорий Нисийски е произнесъл погребална реч, оплаквайки: „Нашият Илия е възнесен, а на негово място не е останал никакъв Елисей.“

Свети Алексий, митрополит на Москва и чудотворец на цяла Русия (1378)

Роден е в началото на XIV век в семейство на придворни сановници в Москва. Въпреки доброто си образование, той не е бил привлечен от светския успех и на двадесетгодишна възраст става монах. С времето Алексий е ръкоположен за епископ на Владимир, а след това за митрополит на Москва, което по онова време е било най-високата длъжност в руската църква (която все още е била под патриархата на Константинопол). Русия тогава е под жестокото владичество на татарите. Свети Алексий пътува два пъти до Златната орда, където татарският хан държи двора си. При първото си посещение (1359 г.) той изцелява съпругата на хана от слепота, която я е измъчвала в продължение на три години – чудо, което допринася значително за смекчаване на отношението на татарите към руските им васали и за запазване на свободата на Църквата.

Непрестанните му усилия в света не лишили светеца от любовта му към монашеството: той се съвещаваше със светите монаси при всяка възможност и основаваше много нови манастири. Като наближаваше края на живота си, той се опита без успех да убеди своя приятел Свети Сергий Радонежки (25 септември) да го наследи. Той почина в мир през 1378 г. Непотънващите му мощи се почитат в катедралата „Богоявление“ в Москва.