2 Петрово 1.1-10 (Апостол)

1Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра: 2благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ. 3Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство, 4чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, - 5затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, 6към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, 7към благочестието братолюбие, към братолюбието любов. 8Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа. 9А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове. 10Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,

Марк 13.1-8 (Евангелие)

1И когато Той излизаше от храма един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания! 2Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. 3И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей: 4кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане? 5Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой. 6Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина. 7А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят. 8Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.

Пренасяне на мощите на Свети Игнатий Антиохийски (107)

За живота му вижте 20 декември.

След мъченическата му смърт, погълнат от диви зверове в амфитеатъра в Рим, останали само няколко кости. Тези скъпоценни мощи били събрани от вярващите, които ги отнесли обратно в Антиохия, където били посрещнати с радост от бившата му паства.

Свети Андрей Рубльов, иконописец (1430)

Мнозина го считат за най-великия иконописец на всички времена, а неговата „Света Троица“ – за най-красивата икона. За живота му се знае много малко. Роден е около 1360 г. и вероятно е учил при византийския иконописец Теофан Гръцки. Известно е, че е създал икони за катедралата „Благовещение“ в Москва и катедралата „Успение“ във Владимир. Той създава силно духовен и характерно руски иконографски стил, който определя стандартите в руската иконография за векове напред. Твърди се, че е познавал Свети Сергий Радонежки (5 юли). В последните години от живота си става монах.

Светият ни отец Афрахат Персиец (IV в.)

Той произхождал от езическата персийска аристокрация, но се обърнал към вярата в Христос и напуснал дома си, за да отиде в християнския град Едеса, където бил кръстен. По-късно се преместил в Антиохия, където живял в молитва и аскетизъм на кратко разстояние от града. Ял само малко хляб, докато не станал много стар, когато добавил към храната си и малко зеленчуци. Въпреки че знаел много малко гръцки, Светият Дух му дал сила да спечели много новоповярвали за Христос и да опровергае учените ариански еретици, които смущавали Църквата в Антиохия.

Когато Афрахат научил, че арианският император Валент преследва Христовата Църква, той се преместил в града, за да подкрепи истинската вяра. Един ден самият император срещнал Афрахат на градския площад и го попитал защо е напуснал уединението си и е дошъл в Антиохия. Светецът отговорил: „Кажи ми: ако бях девица у дома в уединената си стая и видях някой да запалва къщата на баща ми, не би ли ми посъветвал да гася пожара възможно най-бързо? Това е, което правя сега, защото Църквата, къщата на небесния Отец, гори в огъня, който ти си запалил!“ Един от придворните на императора заплаши Афрахат със смърт за тази дързост; но самият придворен по-късно загина, удави се, докато загряваше вода за банята на императора. Това накара императора да се уплаши да преследва светеца, който продължи да проповядва истинската вяра и да върши много чудеса. Той почина в мир.

Почиване на блажения отец Димитриос Гагастатис (1975)

Въпреки че все още не е официално канонизиран за светец на Църквата, отец Димитриос е широко почитан в Гърция и в чужбина. Животът му е вдъхновяващ пример за възможността за велика святост за онези, които живеят в света: обикновен женен енорийски свещеник, той прекара четиридесет и две години в служба на енорията от детството си и имаше девет дъщери. Той беше духовно дете на стареца Амфилохий от Патмос и на свой ред стана духовен баща на мнозина. Биографията му описва последните му години по следния начин: „На 1 октомври 1973 г. той подаде оставка по здравословни причини. Оттогава остана затворен в дома си, живеейки като светец с непрестанна молитва, прославяйки и благодарейки на Бога за изпитанието на болестта си. Той предаде святата си душа в ръцете на живия Бог на 29 януари 1975 г. в мир.“

За повече информация за Папа-Димитри прочетете тази биографична скица.