Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

1 Тимотей 4.9-15 (Апостол)

9Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане. 10Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните. 11Поръчвай това и поучавай. 12Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. 13Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване. 14Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. 15За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.

Евреи 7.7-17 (Апостол, Сретение)

7Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия. 8Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там - оня, за когото има свидетелство, че е жив. 9И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама: 10защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек. 11И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов? 12Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът. 13А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника; 14защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал. 15И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник, 16Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот. 17Защото свидетелствува се: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

Лука 19.1-10 (Евангелие)

1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. 2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, 3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; 4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. 5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. 6И той бързо слезе и Го прие с радост. 7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. 8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. 9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, 10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Лука 2.22-40 (Евангелие, Сретение)

22А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, 23както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; 24и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета. 25Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. 26Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. 27И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, 28той Го прегърна, благослови Бога и рече: 29сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; 30защото очите ми видяха Твоето спасение, 31що си приготвил пред лицето на всички народи, - 32светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. 33А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. 34И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, - 35и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца. 36Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; 37тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. 38И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим. 39И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. 40А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

Свети мъченик Никифор (ок. 257)

Свещеникът Саприций и мирянинът Никифор живеели в Антиохия, Сирия. Въпреки че били най-близки приятели, едно несъгласие между тях довело до отчуждение, а след това и до откровена вражда. С времето Никифор дошъл на себе си и осъзнал, че помирението и любовта между братята са ценни в очите на Господа, и изпратил пратеници при Саприций, за да поиска прошка от него в името на Христос. Но пратениците му били отпратени, а Саприций студено отказал всякакво помирение. В същото време той нарушил Господната заповед, като продължил да служи на олтара, без да се опита да сключи мир. Никифор най-накрая отишъл лично и паднал в краката на Саприций, но дори и това не дало резултат.

Скоро избухна преследване на християните и Саприций беше арестуван. Когато той изповяда Христос без страх и колебание и отказа да принесе жертва на идолите дори под мъчения, той беше осъден на обезглавяване. Никифор беше разтревожен, че Саприций може да даде живота си в името на Христос, докато все още е във вражда с брат; и че самият той ще загуби шанса си да сключи мир. Докато Саприций беше воден към мястото на екзекуцията, Никифор падна на колене пред него и извика: „Христови мъченик, прости ми прегрешенията, за които си ми ядосан!“ Въпреки това Саприций хладно отхвърли молбите на бившия си приятел. Поради това, когато палачът вдигна меча си и короната на мъченичеството беше само на секунди разстояние, Бог оттегли благодатта Си от свещеника, който се обърна към палача и заяви готовността си да се поклони на идолите. Никифор, който беше сред свидетелите, го умоляваше да не се отрече от вярата, но думите му не дадоха резултат. Тогава Никифор се обърна към палача и извика: „Аз съм християнин! Вярвам в нашия Господ Иисус Христос, когото той току-що отрече. Пуснете го и ме убийте на негово място!“

Управителят се съгласил и наредил освобождаването на Саприций и екзекуцията на Никифор. Мъченикът радостно положил врата си на дръвника и взел короната, която Саприций беше изхвърлил. Синаксарионът завършва така:

„Когато замина за небето, за да получи венеца на славата, свети Никифор остави на нас, християните, ярък пример за думите, изречени от Светия Дух: Ако предам тялото си на изгаряне, но нямам любов, нищо не печеля (1 Кор. 13:3). Ако не прощавате на хората прегрешенията им, нито вашият небесен Отец ще прости вашите прегрешения… Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат. 6:15; 7:2).“

Свещеномъченик Петър Дамаскин, епископ на Дамаск (ок. 776)

„Свети Петър е бил епископ на Дамаск по времето на царуването на Константин Копроним (ок. 776 г.) и съвременник на Свети Йоан Дамаскин. Той е бил арестуван по заповед на халифа Валид за това, че е осъждал еретическите учения на мюсюлманите и манихеите. Езикът му е бил отрязан и той е бил изпратен в изгнание в Южна Арабия (Арабия Феликс), където е продължил да проповядва истинската вяра и да служи на светите Тайнства, докато не е получил наградата за трудите си в небесата.“ (Синаксар)

Петър Дамаскински, исихаст (XII в.)

За него се знае малко, освен това, което е записано в „Филокалия“. Свети Никодим, съставител на „Филокалия“, пише, че неговото дело е „обобщение на святото бдение… кръг в кръг, концентрирана „Филокалия“ в рамките на по-обширната „Филокалия“.