Яков 4.7-5.9 (Апостол)

7И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. 8Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. 9Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга. 10Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне. 11Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. 12Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго? 13Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", 14вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва. 15Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова", 16сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава. 17И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.

1Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. 2Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. 3Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни. 4Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. 5Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение. 6Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи. 7И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. 8Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. 9Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.

Марк 11.27-33 (Евангелие)

27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Свети мъченик Полиевкт (ок. 250)

Полиевкт и Неарх бяха колеги офицери и близки приятели, служещи в римската армия в Мелитене, Армения. Неарх беше християнин. Полиевкт, макар и изпълнен с добродетели, все още беше затворен в идолопоклонничеството. Когато избухна преследването на император Деций (239-251), беше издаден указ, изискващ от всички войници да покажат своята лоялност, като принесат публично жертва на боговете. Неарх с тъга казал на Полиевкт, че заради указа скоро ще се разделят. Но Полиевкт, който научил за християнската вяра от своя приятел, отговорил, че Христос му се явил във видение, сменяйки военната му униформа с блестяща одежда и давайки му крилат кон. Полиевкт прие видението като знак, че трябва да приеме вярата и че той, заедно с Неарх, скоро ще бъде възнесен на небето. Почти веднага той първо събори императорския указ пред изненаданата тълпа, а след това разби идолите, които се носеха в езическа процесия. Той беше бързо арестуван и подложен на побой и бичуване за светотатство, но само провъзгласи още по-решително, че е християнин. Когато преследвачите видяха, че търпеливото издържане на Полиевкт привличаше други идолопоклонници към вярата, те го осъдиха на смърт.

Полиевкт се отправи към мястото на екзекуцията с изражението на роб, вървящ към свободата, и окуражаваше християните, които го придружаваха. Безстрашно изпъвайки врата си, за да приеме меча, той се кръсти със собствената си кръв и получи венеца на мъченика.

Свети Петър II, епископ на Себасте (IV в.)

Той беше десетото и най-малко дете в семейство на светци, брат на Свети Василий Велики, Света Макрина и Свети Григорий Нисийски. Баща му починал малко след раждането му през 319 г. и той бил отгледан предимно от сестра си Света Макрина. Бил ръкоположен за свещеник от брат си Свети Василий през 370 г. и посветен за епископ на Себасте при откриването на Втория вселенски събор (381 г.). Свети Петър взел активно участие в събора, мъдро пастил паството си и починал в мир.

Преподобният Евстратий Чудотворец (9 век)

Роден е в Тарсия, Витиния, в семейство на благочестиви родители. На двадесетгодишна възраст постъпва в манастира Агаурес, близо до родния си град. Там става образец за молитва, аскеза и стремеж към святост — не притежава нищо освен наметалото, което носи, и дори няма собствена килия, като вместо това избира да спи на голата земя. Когато спеше, той не лягаше по гръб или на лявата си страна, а винаги на дясната си страна. В църквата той стоеше и повтаряше „Господи, помилуй!“ на себе си през цялото време на богослужението. Той беше ръкоположен за свещеник и с времето стана игумен на общността. Но точно по това време Лъв Арменецът стана император и възроди иконоборческата ерес. Монасите от Агаурес, които се придържаха към православната вяра, се разпръснаха по пещери и гори, за да избягат от преследването. Самият Евстратий беше затворен за известно време и успя да събере отново общността и да поеме ръководството ѝ едва когато Лъв умря и православието беше възстановено през 842 г.

Като игумен Евстратий продължил да живее като най-скромният от братята, прекарвайки деня в споделяне на тяхната ръчна работа, а по-голямата част от нощта – в молитва и поклони. Често пътувал из подчинените на големия му манастир селища, за да дава съвети и да окуражава братята. По време на пътуванията си често давал палтото си или дори коня си на всеки нуждаещ се, когото срещал по пътя. Веднъж той дал единствения вол на манастира на един селянин, който беше загубил своя. Веднъж, при посещение в Константинопол, императорът му дал голяма сума пари за манастира; на връщане той раздал всичко на бедните. Веднъж, по пътя, срещнал човек, който се беше отчаял заради греховете си и беше на път да се обеси. Светецът хванал ръката на мъжа и казал: „Дете мое, нека тежестта на греховете ти отсега нататък падне върху мен. В деня на Страшния съд аз ще отговарям за тях вместо теб. Само хвърли това въже и се надявай на Бога.“

През живота си Свети Евстратий извършил безброй чудеса чрез молитвите си: изцелявал болни, гасял пожари, възкресявал мъртви. Починал в мир в Константинопол на възраст от деветдесет и пет години, след като прекарал седемдесет и пет години в монашески живот.

Свети Филип, митрополит на Москва (1569)

Роден е през 1507 г. в благородно семейство и за кратко е служил в кралския двор. На тринадесетгодишна възраст постъпва в манастира Соловки на Бяло море, в рамките на Полярния кръг. Тук той живее в строга аскеза и в крайна сметка става игумен. Благодарение на неговите усилия и молитви манастирът скоро се превръща в център на духовността и културата в целия регион. Славата му привлича вниманието на цар Иван IV („Грозни”), който през 1566 г. го назначава за митрополит на Москва, против волята на игумена.

Цар Иван почитал Филип („както Ирод почитал Свети Йоан Кръстител“, казва „Великият Хорологион“) и бил щедър благодетел на Соловския манастир.

Но веднага след като митрополит Филип встъпил в длъжност, той започнал да упреква царя за бруталното управление, което наложил на народа. Въпреки многото предупреждения и заплахи от страна на царя, светият епископ отказал да мълчи пред лицето на мащабната несправедливост, като казал на Иван, че никога не е искал да бъде митрополит, че е желал само да живее тихо в Соловки, но сега, когато е пастир на своето стадо, не може да мълчи. „Не мога да се подчиня на твоята заповед, а не на Божията. Защитавам това, което е истинно и право, и ще продължа да го правя, дори и да бъда лишен от длъжността си и да претърпя най-тежките мъчения; в противен случай нашата вяра би била напразна, а напразна би била и апостолската длъжност.“

Накрая царът събра различни лъжесвидетели срещу митрополита и свика събор срещу него през 1568 г. Свети Филип беше осъден и хвърлен в затвора в Москва, но скоро царът, уплашен от любовта на народа към своя епископ, го изпрати в манастир в Твер, където той живееше в затворничество и в големи лишения.

„На 23 декември 1569 г. дойде царски пратеник, който поиска благословията на митрополита за царската експедиция към Новгород. Свети Филип му каза да направи това, за което е дошъл, след което вдигна ръце в молитва към Бога. Царският пратеник се нахвърли върху него и задуши светия йерарх с възглавница. През 1591 г. мощите му бяха пренесени в Соловки, а през 1652 г. – в Успенския събор в Москва; чрез светите му мощи се извършиха много чудеса.“ (Великият Часослов)