Библейски четива (Синодален превод)
Деяния 19.1-8
(Апостол, Предтеча)
1Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,
2каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий.
3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.
4Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.
5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.
6И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.
7Всички бяха около дванайсет души.
8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.
Яков 3.1-10 (Апостол)
1Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
2защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.
3Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;
5тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля;
6и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
7защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,
8а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.
9С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.
10Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
Йоан 1.29-34
(Евангелие, Предтеча)
29На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света.
30Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
31Аз Го не познавах; но, за да стане Той яве'н на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.
32И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.
33Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.
34И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.
Марк 11.11-23 (Евангелие)
11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.
12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;
13и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
14И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.
15Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
16и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.
17И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп.
18Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.
19А когато се стъмни, Той излезе вън от града.
20Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.
21И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.
22Иисус им отговори и рече:
23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.
Жития на светиите
Синаксис на преподобния и прославен пророк, предшественик и кръстител на Господа, Йоан.
В деня след голям празник обикновено почитаме слугата на Тайната; днес почитаме този, който кръсти Господа: благословения Предтеча, „най-великия от пророците, най-благородния от родените от жени, глас на Словото, вестител на Благодатта, лястовица, предвещаваща духовната пролет, факла и маяк на божествената Светлина, духовен зори, възвестяващ Слънцето на Праведността, и като земен ангел и небесен човек, разположен на границата между небето и земята, обединяващ Стария и Новия Завет“ (Синаксар).
Новомученик Атанасий от Аталия (1700)
Роден в Аталия, той живееше в Смирна. Веднъж той непредпазливо изрече началните думи на мюсюлманското вероизповедание: „Няма друг бог освен Аллах“. Като чуха това, някои турци веднага го обградиха и го заведоха в съда, твърдейки, че е приел исляма. Той категорично отрече това, уверявайки ги, че е християнин и че думите, които е изрекъл, не биха били нищо необичайно за всеки християнин. Той бил хвърлен в затвора като отстъпник и след фалшив процес бил обезглавен. Тялото му било хвърлено на кучетата, но обикновено ненаситните животни отказали да го докоснат и то било отнесено от някои благочестиви християни и погребано с почести.
Нашият почитаем отец Сед, епископ на Есекс и абат на Ластингъм (664)
Той и брат му Чад (2 март) бяха от английско семейство, образовани при Свети Айдан (31 август) от Линдисфарн. И двамата братя постъпиха в монашество в Линдисфарн и по-късно станаха епископи. Сед пътуваше като евангелист сред хората от Есекс, където Свети Финан (17 февруари) го ръкоположи за техен първи епископ. Той основава два манастира в Есекс, една от чиито църкви все още стои; построява още един манастир в Ластингъм, Йоркшир, където живее до смъртта си. Говорил е както ирландски, така и англосаксонски и е служил като преводач за ирландците на Синода в Уитби през 664 г. Почива в Ластингъм не дълго след Синода.