1 Петрово 2.21-3.9 (Апостол)

21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: 22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; 23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; 24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте". 25Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.

1Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, 2като видят вашия чист богобоязлив живот. 3Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетено на коси, кичене със злато или обличане в премени, 4а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога. 5Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; 6както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо. 7Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си. 8Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; 9не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.

Марк 12.13-17 (Евангелие)

13И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. 14Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем? 15А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя. 16И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря. 17Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.

Светите мъченици Хермил и Стратоник (315)

Хермил е бил дякон в Сингидунум (днешния Белград) по времето на царуването на Лициний. Когато е бил арестуван, той с радост е посрещнал войниците, дошли да го заловят. Когато е изповядал Христос пред магистрата, е бил бит, измъчван, а след това хвърлен в затвора. Там той се моли да му бъде позволено да участва в спасителното Страдание на Христос и чу глас, който го увери, че след три дни ще получи венец на мъченик.

Стратоник, неговият тъмничар, бил добросърдечен човек и тайно християнин, и плакал, като виждал мъченията, на които бил подложен Хермил. Виждайки това, войниците започнали да го разпитват; и, като видял, че часът му е дошъл, той на свой ред открито изповядал Христос. Заради това бил хванат, бичуван и хвърлен в затвора заедно с брат си в Христос. На следващия ден и двамата бяха вързани, завързани в мрежа и хвърлени в Дунава, където получиха обещаните им от Бога венци. Телата им бяха изхвърлени на брега няколко дни по-късно, намерени от християни и погребани с почести.

Нашият Свети Отец Максимос Кавсокалибит (Изгарящият колиби) (1365)

Роден в Лампсак на Хелеспонт, той стана монах на седемнадесетгодишна възраст. Когато духовният му отец почина, той отиде на поклонение в Константинопол, където прие аскезата на лудостта за Христа, преструвайки се на луд, за да скрие добродетелите и борбите си от света. След това отиде в Великата Лавра на Св. Атанасий на Атон, където живееше като обикновен монах в пълно послушание. Един ден в сън му било казано да отиде на върха на Атон, за да получи (като Мойсей) плочите на духовния закон. Той се молил непрестанно на върха на Светата планина в продължение на три дни, след което му се явила Божията Майка, обградена от ангели. Тя му дала чудотворен хляб за прехрана и му казала да живее в уединение по дивите склонове на Атон. Оттогава нататък той живеел отделен, бос при всякакви климатични условия. Той си строел примитивни подслони от клони и храсти; след като живеел в един от тях за кратко време, го изгарял и се премествал на ново място. Така получил името Кавсокалибит, „изгарящият колиби“, от другите монаси, които го отхвърляли като луд.

Свети Григорий Синайски (6 април), един от великите исихасти, чул за свети Максим и побързал да се срещне с него. Когато се срещнали, свети Максим пренебрегнал обичайното си мълчание по молба на свети Григорий и двамата разговаряли заедно в продължение на много часове. Свети Григорий бил изумен от чудесата, които Бог извършил в свети Максим, от дълбочината на духовното му разбиране и от красноречието му. Връщайки се при близките монаси, той каза: „Той е ангел, а не човек!“ Той умолява Свети Максим да се откаже от номадския си живот и от притворното си лудост и да живее сред събратята си монаси за тяхно назидание. Свети Максим направи това. Той се настани в една от грубите си колиби, хранейки се с хляб, чудесно даден от небето, и с морска вода, която ставаше сладка чрез молитвата му. Той приемаше и съветваше всички монаси, които го търсеха, и през годините беше посетен от двама императори и от патриарха на Константинопол. В последните си години той се върна в малка килия в своята Лавра, където почина в мир на възраст от деветдесет и пет години. Монасите от Атон веднага го почитаха като светец.

Свети отец Хиларий, епископ на Поатие (369)

„Светият йерарх Хиларий е роден от езически родители в Галия и е получил образование по философия и реторика. В време, когато езичеството все още е било силно в Галия, Свети Хиларий разбрал лъжливостта на многобожието, станал християнин и голям защитник на новата си вяра. Около 350 г. той е ръкоположен за епископ на Поатие, когато Арл и Милано са били в ръцете на арианите, а арианинът Констанций е бил единствен император. Подобно на своя съвременник Свети Атанасий, епископството на Свети Хилари е било една дълга борба срещу арианите. Като епископ на Поатие, Свети Хилари предвижда бъдещото величие на Мартин (виж 12 ноември) и го привлича към себе си. През 355 г., когато му е било поискано да се съгласи с осъждането на Свети Атанасий от Миланския събор, Хиларий написал послание до Констанций, в което осъждал злините, извършени от арианите, и искал, наред с други неща, възстановяването на православните епископи, включително Атанасий. Заради това Хиларий бил изгонен в Мала Азия, където написал най-великото си произведение „За Троицата“. Свети Хиларий се завърна в епархията си през 360 г., където Свети Мартин отново го потърси. Тогава Свети Хиларий благослови Мартин да основе манастир близо до Поатие, където Мартин остана, докато не беше ръкоположен за епископ на Тур през 371 г. В последните си години Свети Хиларий се бореше за свалянето от престола на Ауксентий, арианския епископ на Милано, но като се престори на православен, Ауксентий запази епархията си. Свети Хилари почина в мир около 368 г. Ауксентий умря през 374 г. и бе наследен от Свети Амброзий, който продължи борбата на Свети Хилари срещу арианството.” (Великият Хорологион, адаптирано)