Няма пост
26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; 27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; 28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, - 29та никоя плът да се не похвали пред Бога.
23Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука. 24Никой да не търси своята полза, а всякой - ползата на другиго. 25Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест; 26защото "Господня е земята и онова, що я изпълня". 27Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест. 28Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.
21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете. 22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете? 23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. 24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. 25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало. 26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света. 27Не разбраха, че им говореше за Отца. 28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. 29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно. 30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
34Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 35Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. 36А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец; 37но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; 38защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, 39и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; 40тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят; 41две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят. 42И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ. 43Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 44Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
STORYта му е разказана в книгата от Стария Завет, която носи неговото име. Той се счита за един от дванадесетте „малки пророци“. Според една традиция, записана в Синаксарите, той е бил син на вдовицата от Сарепта, възкресен от светия Илия (20 юли).
Песента на Йона „В бедствието си призовах Господа“ (Йона 2:2-9) е шестата библейска ода от канона на утренята и съставлява основата на безброй тропари, много от които размишляват върху престоя на Йона в корема на морското чудовище като образ на престоя на Христос в гроба. Книгата на Йона се чете изцяло в Велика събота.
Пророк Йона се почита утре, 22 септември, по славянския календар.
Той беше един от Седемдесетте, назначени от самия Христос. След Възнесението на Христос Квадрат проповядваше Евангелието в Атина, след което служи като епископ в Атина, а по-късно и в Магнезия. Той беше убит с камъни от езичниците, след което беше хвърлен в затвора и умря от глад. Казват, че е написал защита на християнската вяра, което накарало император Адриан да издаде указ, че християните не трябва да бъдат преследвани без специална причина. Погребан е в Магнезия.
Той бил селянин на име Иларион от Вологодската област и водел прост, трудов живот, докато не започнал да губи зрението си. Без да се отчайва, Иларион отишъл във всички близки църкви и помолил да се отслужат молитви за него. Един ден, по време на Божествената литургия, Иларион видял мъж в бели дрехи, който му казал, че се казва Космас, благословил го и му казал, че скоро ще бъде излекуван. На следващия ден Иларион отишъл отново в църквата и Светите безсребърници Космас и Дамиан му се явили заедно с икона на Божията Майка. Глас от иконата казал, че хората трябва да очистят мястото, където стои, и да издигнат кръст там. След като се поклонил на иконата, Иларион бил незабавно и напълно изцелен. Връщайки се в селото си, той с радост разказал какво се е случило. Селяните очистили мястото, както било заповядано във видението на Иларион, издигнали кръст и построили параклис, в който да се съхранява иконата, която започнала да върши много чудеса. Когато епископът научил за тези събития, решил да основе манастир на това място и направил Иларион първия монах, давайки му името Йосиф. Свети Йосиф прекарал следващите тридесет години там в молитва и голям аскетизъм: той прекарвал зимните нощи без сън, стоял в молитва пред чудотворната икона на Богородица. Той починал в мир и бил погребан в параклиса, който той и съселяните му били построили години по-рано.
Свети Димитрий се почита на 28 октомври.