3 Царства 8.22-23, 27-30 (Вечерня)

22И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето 23и рече: Господи, Боже Израилев! няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце. 27Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име); 28но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес. 29Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място. 30Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.

Притчи 3.19-34 (Вечерня)

19Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата; 20чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса. 21Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, - 22и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти. 23Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне. 24Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен. 25Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци; 26защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка. 27Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори. 28Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.) 29Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе. 30Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло. 31Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му; 32защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение. 33Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя. 34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.

Притчи 9.1-11 (Вечерня)

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Галатяни 4.8-21 (Апостол)

8Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове; 9а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? 10Тачите дни, месеци, времена и години. 11Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. 12Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили: 13знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът, 14и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса. 15Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете. 16И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината? 17Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате. 18Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви. 19Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос, 20искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас. 21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?

Евреи 3.1-4 (Апостол, Църква)

1Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа; 2Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей - в целия Му дом. 3Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил; 4защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.

Марк 6.45-53 (Евангелие)

45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. 47Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. 48И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. 49Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; 50защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си. 52Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. 53И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.

Матей 16.13-18 (Евангелие, Църква)

13А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески? 14Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците. 15Той им рече: а вие за кого Ме мислите? 16Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. 17Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; 18и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;

Памет на основаването на Църквата на Възкресението (Светия Гроб) в Йерусалим (335)

Църквата се намира на Голгота, където нашият Господ беше разпънат и погребан. Истинският Кръст и мястото на Възкресението бяха покрити от враговете на Христос и Неговите апостоли, а по времето на царуването на Адриан върху светите места беше построен храм на Афродита. Света Елена, майка на Константин Велики, лично е ръководела и наблюдавала разкопките, които възстановили мястото и открили самия Кръст. Църквата на Светия Гроб е започнала да се строи по заповед на императрица Елена, но тя почина, преди тя да бъде завършена. Църквата беше завършена от Константин и осветена на тази дата през 335 г. Макарий, архиепископ на Йерусалим, председателстваше освещаването и също възвеличи скъпоценния Кръст (14 септември). Именно в тази църква се случва чудото на Свещения огън всяка Великден.

Свети йеромартир Корнелий Стотеча (1 в.)

Това е Корнелий, който прие свети Петър в дома си в Кесария (Деяния, гл. 10). Тогава той беше поучен във вярата и кръстен от свети Петър, въпреки че беше езичник и неевреин: това беше голям поврат в развитието на Църквата, защото преди това мнозина (включително свети Петър) вярваха, че Църквата е предназначена само за евреите. Традицията гласи, че Свети Корнелий по-късно става епископ и умира като мъченик.

Света великомъченица Кетеван, кралица на Грузия (1624)

През XVII век Кралство Грузия било жестоко притискано от Османската империя от една страна и от Персия, под управлението на шах Абас Велики, от друга. Крал Теймураз бил пленен от персите по време на нашествие и държан в плен в крепостта Шираз, докато след много изтезания бил удушен.

Майката на краля, кралица Кетеван, пътува до персийския двор в Шираз заедно с внуците си Леван и Александър, за да умолява шаха да пощади кралството. Шахът се съгласява, но тримата са задържани като заложници, където всички са жестоко измъчвани.

Кралица Кетеван издържала десет години плен, през които шаха се опитвал да я обърне към исляма, първо с убеждаване и заплахи, а след това с изтезания. Кралицата отхвърляла всеки опит да я подтикне към вероотстъпничество и преди всяко ново изтезание правела кръстния знак и казвала: „В името на Отца и Сина и Светия Дух“. Накрая на главата ѝ беше закрепен жаровник с горящи въглени и, в разгара на нейните крайни мъки, тя беше удушена с тетива на лък на 13 септември 1624 г. След нейното славно мъченичество божествена светлина обгърна гроба ѝ.