Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

2 Коринтяни 1.12-20 (Апостол)

12Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас. 13Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете, 14както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа. 15И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат, 16и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея. 17Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето "да", "да" да бъде и "не", "не"? 18Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше "да" и "не". 19Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше "да" и "не", но в Него беше "да", 20понеже всички обещания Божии в Него са "да", и в Него "амин", за слава Божия чрез нас.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Герман)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 22.23-33 (Евангелие)

23В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха: 24Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си; 25у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си; 26също и вторият, третият, дори до седмия; 27а след всички умря и жената; 28и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха. 29Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия; 30защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата. 31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва: 32"Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, а на живи. 33И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Герман)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Апостол Матия (1-ви в.)

Той беше сред Седемдесетте. След това, когато Юда, който предаде Христос, се самоуби, учениците (120 мъже и жени) се събраха, за да изберат един, който да заеме мястото му сред Дванадесетте. Те номинираха двама, Йосиф (наричан Варсава или Юст) и Матия, след което хвърлиха жребие. Жребието падна на Матия, който оттогава нататък беше причислен към Дванадесетте (вж. Деяния, гл. 1). Разказите за неговото апостолство след това се различават. Според някои той проповядвал Евангелието в Етиопия и там намерил мъченическа смърт. Според други, след като посетил Етиопия, той се върнал в Юдея, където бил съден и осъден от първосвещеника Анания, убит с камъни, а след това обезглавен.

Свети мъченик Антоний (II в.)

Роден в Александрия, той бил изведен пред езическия управител и измъчван заради вярата си, но не се отрекъл от Христос. Накрая бил изгорен жив, но от пламъците извикал: „Мои възлюбени братя, не се робувайте на телата си, а мислете за душите си, дадени ви от Бога и сродни на Бога и на небесните сили.“