08 Юли 1996
Понеделник от 6-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Великомъченик Прокопий Кесарийски
Появата на иконата „Казанска“ на Пресветата Богородица (1579 г.)
Свети великомъченик Прокопий (303)
Свети Прокопий, Христови блажен (1303)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 16.17-24 (Апостол)

17Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях. 18Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните. 19Вашата послушност на вярата е на всички известна; затова аз се радвам за вас, но желая, да бъдете мъдри в доброто и прости в злото. 20А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас! Амин. 21Поздравяват ви сътрудникът ми Тимотей и моите сродници Луций, Иасон и Сосипатър. 22Поздравявам ви в Господа и аз Тертий, който написах това послание. 23Поздравява ви Гаий, мой и на цялата църква странноприемник. Поздравява ви Ераст, градският ковчежник, и брат Кварт. 24Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Матей 13.10-23 (Евангелие)

10И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш? 11А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено; 12защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; 13затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; 14и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: "с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; 15защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря". 16Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви - задето чуват; 17защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха. 18Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча: 19при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя. 20А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 21ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз-час се съблазнява. 22А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно. 23Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.

Жития на светиите

Появата на иконата „Казанска“ на Пресветата Богородица (1579 г.)

„В Казан, през 1579 г., деветгодишната Матрона, чиито родители дом изгорял в пожар, сънувала, че вижда икона на Богородица и чула глас, който й заповядал да извади тази икона от пепелта на разрушената къща. Иконата била намерена увита в стар парцал под печката, където вероятно била скрита по време на татарските нашествия. Иконата най-накрая била отнесена в катедралата „Благовещение на Богородица“, където станала известна с изцеленията, които Божията Майка Божия извършваше чрез нея за слепите… Иконата на Казан е една от най-обичаните икони на Божията Майка в Русия.” (Велики Хорологион)

Свети великомъченик Прокопий (303)

„Роден е в Йерусалим от християнски баща и езическа майка, като първоначално носи името Неаний. След смъртта на баща си майка му го възпитава изцяло в духа на римското идолопоклонство. Когато пораства, император Диоклетиан го вижда някой път и остава толкова доволен от него, че го взема в двора си, за да служи в армията. Когато този нечестив император започнал гоненията срещу християните, той заповядал на Неаний да отиде с отряд войници в Александрия и да изтреби християните там. Но по пътя с Неаний се случило нещо подобно на това, което се случило със Саул. В три часа сутринта настъпило силно земетресение, Господ Иисус му се явил и казал: „Неаний, къде отиваш и срещу кого се бунтуваш?“ Изпълнен с голям страх, Неаний отговори: „Кой си Ти, Господи? Не Те познавам.“ Тогава на небето се появи блестящ кръст, като от кристал, и от кръста се чу глас: „Аз съм Иисус, разпънатият Син Божий.“ Господ продължи: „С този знак, който видя, победи враговете си, и Моят мир ще бъде с теб. “ Това събитие напълно промени живота на Неаний. Той нареди да му изработят кръст, подобен на този, който беше видял, и вместо да се обърне срещу християните, тръгна с войниците си срещу агарите, които нападаха Ерусалим. Той влезе победоносно в Ерусалим и каза на майка си, че е християнин. Доведен на съд, той свали военния си колан и меча си и ги хвърли пред съдията, показвайки с това, че е войник само на Христос Цар. След жестоки мъчения той беше хвърлен в затвора. Там Христос Господ му се яви отново, кръсти го и му даде името Прокопий. Един ден дванадесет жени дойдоха до прозореца на килията му и му казаха: „И ние сме слуги на Христос.“ Арестувани за това, те бяха хвърлени в същия затвор, където свети Прокопий ги наставляваше в християнската вяра и ги подготвяше внимателно да получат венеца на мъченичеството. Тези дванадесет жени бяха жестоко измъчвани. Виждайки техните страдания и кураж, майката на Прокопий също повярвала в Христа, а след това и тринадесетте били екзекутирани. Когато свети Прокопий бил отведен към ешафода, той вдигнал ръцете си към изток и се помолил на Бога за всички бедни и нуждаещи се, за онеправданите и овдовелите, и особено за святата Църква, да расте и да се разпространява и православието да блести до края на времето. Той получил уверение от небето, че молитвата му е чута, след което с радост положил главата си под меча и отишъл при своя Господ, към вечната радост. Свети Прокопий пострадал с чест в палестинската Кесария и бил увенчан с вечен венец на слава на 8 юли 303 г.” (Пролог)

Свети Прокопий, Христови блажен (1303)

Той беше известен търговец от германски произход. Посещавайки Новгород по работа, той беше толкова трогнат от красотата на православието, че прие православната вяра. Стремейки се да следва Христос по-пълноценно, той раздаде всичките си имоти на бедните и живееше като бедняк, посвещавайки живота си на молитва и аскетизъм, но се преструваше на луд, за да избегне похвалите на хората. На него бяха дадени даровете на предвидението и проникновението в сърцата на другите: често говореше на онези, които идваха при него, за техните тайни грехове, и няколко пъти предсказа природни бедствия. Веднъж спря смъртоносна градушка в град Устюг чрез своите горещи молитви пред иконата на Божията Майка. Беше намерен мъртъв на пътя, покрит със сняг; над мощите му беше построена църква, която извърши много чудеса.