Римляни 15.17-29 (Апостол)

17И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога, 18защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело, 19със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик. 20При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, 21а, както е писано: "ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят". 22Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас. 23Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас, 24кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко. 25А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите, 26защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим. 27Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага. 28След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания. 29А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.

Матей 12.46-13.3 (Евангелие)

46И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. 47И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе. 48А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? 49И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя; 50защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.

1А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето. 2И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега. 3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;

Свети царски мъченици руски: цар Николай II, царица Александра, престолонаследник Алексей и великите княгини Олга, Татяна, Мария и Анастасия, и загиналите с тях (1918 г.).

„Цар Николай II е син на Александър III, починал в обятията на Свети Йоан Кронщадски. Възпитан в благочестие, цар Николай винаги се е стремял да управлява в дух, съобразен с предписанията на Православието и най-добрите традиции на своята нация. Царица Александра, внучка на английската кралица Виктория и обърната от лутеранството, е била известна със своето благочестие и състрадание към бедните и страдащите. Петте им деца са били обичани от всички заради тяхната доброта, скромност и простота.“

„По време на политическите сътресения през 1917 г. цар Николай безкористно абдикира от трона за това, което вярваше, че е доброто на страната му. Въпреки че абдикира доброволно, революционерите поставят него и семейството му под домашен арест, след което ги изпращат под стража в Тоболск и накрая в Екатеринбург. Писмо, написано от Тоболск от великата княгиня Олга, най-голямото от децата, показва благородството на душата им. Тя пише: „Баща ми моли да предам на всички, които са му останали верни... че не трябва да си отмъщават заради него, защото той е простил на всички и се моли за всички тях. Нито пък трябва да си отмъщават. По-скоро трябва да помнят, че това зло, което сега е налице в света, ще стане още по-силно, но че злото няма да победи злото, а само любовта ще го направи.“

„След като издържаха шестнадесет месеца затвор, лишения и унижения с християнско търпение, което трогна дори похитителите им, те и онези, които бяха с тях, получиха мъченическите си венци, когато бяха застреляни и намушкани до смърт в мазето на къщата на Ипатиев в Екатеринбург през 1918 г.

„Заедно с тях се почитат и онези, които вярно са им служили и са били убити с тях или заради тях…“ (Великият часовник)

Свети Андрей, архиепископ на Крит (720?)

Той е роден в Дамаск от християнски родители. Той е бил ням до седемгодишна възраст, когато получава дар слово след приемане на Свето Причастие. Постриган за монах в манастира „Свети Сава“ в Светата земя, служи на Йерусалимския патриарх, след това става дякон във Великата църква в Константинопол и накрая е посветен на архиепископ на Крит. Присъства на Шестия Вселенски събор. Сведенията за датата на кончината му варират от 712 до 740 г.

Той е най-известен като композитор на Великия канон, изпълняван през първата и петата седмица на Великия пост.

Света Марта, майка на Свети Симеон Чудногорски (551)

Тя била пример за християнски семеен живот: ставала в полунощ за молитва, давала безрезервно на нуждаещите се и родила и отгледала свети Симеон Чудногорски (24 май). Предвидяла часа на смъртта си, тя починала мирно през 551 г. и била погребана близо до стълба на сина си Симеон. След смъртта си тя се явявала многократно, за да поучава и да лекува болни. Прологът разказва следната STORY. След погребението ѝ игуменът на монашеската общност на Свети Симеон държал лампа запалена на гроба ѝ, с намерението тя да гори вечно. Но след известно време монасите се разболели и позволили лампата да угасне. Игуменът се разболял и му се явила Света Марта и казала: „Защо не палиш лампата на гроба ми? Знай, че светлината на твоите свещи не е нужна на мен, защото Бог ме е направил достоен за вечната Си небесна светлина, но е нужна на теб. Когато палиш лампа на гроба ми, ти ме подтикваш да се моля на Господа за теб.“

Свети Андрей (Рубльов), иконограф (1430 г.)

Неговата икона „Света Троица“ на Гостоприемството на Авраам понякога е наричана най-съвършено изпълнената от всички икони. Вижте 29 януари.