1 Коринтяни 12.12-26 (Апостол)

12И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. 13Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени. 14Защото и тялото не се състои от един член, а от много. 15Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото? 16И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото? 17Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието? 18Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно. 19И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото? 20А сега - много членове, пък едно тяло. 21И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате. 22Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни; 23и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест; 24и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест, 25за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други. 26И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.

Матей 18.18-22, 19.1-2, 13-15 (Евангелие)

18Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. 19Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; 20защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. 21Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? 22Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

1Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан. 2Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там. 13Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха. 14Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. 15И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.

Апостолите Сила, Силван, Кресценс, Епенет и Андроник от Седемдесетте

Св. Сила беше спътник и съработник на апостол Павел (вж. Деяния 15) . Той стана епископ на Коринт и почива в мир. Св. Силван стана епископ на Солун и почива в мир. Св. Кресценс, споменат от св. Павел в 2 Тимотей 4:10, стана епископ на Халкедон. Св. Епенет, възхвален от св. Павел в Римляни 16:5 като „ моят възлюбен Епенет, първият плод на Ахая“ (т.е. първият християнин от гръцката земя), стана епископ на Картаген. Св. Андроник и неговата съработничка Юния също се почитат на 17 май.

Свещеномъченик Полихроний, епископ на Вавилон, и онези, които бяха с него (251)

„Когато император Деций завладял Вавилон, той арестувал Полихроний, заедно с трима свещеници, двама дякони и двама кръстени принцове, Еудин и Сенис. Полихроний не отговарял пред императора, а мълчал, докато свети Пармений, един от свещениците, говорел от името на всички тях. Императорът завел епископа и свещениците в Персия, в град Кордоба, и ги обезглавил с брадва, но принцовете той заведе със себе си в Рим, първо ги хвърли на дивите зверове, а след това ги уби с меч. Всички те пострадаха с чест през 251 г.“ (Пролог)

Преподобна Ангелина, принцеса на Албания.

Тя беше дъщеря на Скандербег, националния герой на Албания. Омъжи се за Стефан, принц на Сърбия, роднина на Скандербег, който потърси убежище в двора му. Стефан, кротък и богобоязлив човек, беше ослепен от турския султан. Принцеса Ангелина, която го обичаше въпреки загубата на зрението му и на светското му царство, се омъжи за него с благословията на баща си. Заедно имали двама сина, Георги и Йоан. Когато синовете им пораснали, Албания била опустошена от турско нашествие. Стефан, заедно с Ангелина и синовете им, избягал в Италия, където живели до смъртта му през 1468 г. Овдовялата Ангелина погребала съпруга си в сръбската му родина и посветила остатъка от живота си на благотворителност. По-големият й син Георги се отказал от княжеската си титла и постъпил в манастир. Йоан се ожени, но умря бездетен през 1503 г. Когато Ангелина преживя и двамата си сина, както и съпруга си, тя също постъпи в манастир. Тя беше погребана заедно със синовете си в манастира Крушедол в Северна Сърбия. Там нейните чудотворни мощи се почитат и до днес, а всяка година се отслужва литургия в нейна памет. Тя, съпругът ѝ и двамата ѝ сина са прославени като светци на Църквата.