18 Юли 1996
Четвъртък от 7-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Мъченик Емилиан Силистрийски
Свети мъченик Емилиан (362)
Св. Памбо, отшелник от Египет (374? 386?)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 7.24-35 (Апостол)

24Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога. 25За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен. 26Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй. 27Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. 28Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя. 29Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат; 30и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават; 31и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят. 32Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; 33а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. 34Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си. 35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.

Матей 15.12-21 (Евангелие)

12Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха? 13А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени; 14оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. 15А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча. 16Иисус им рече: и вие ли още не разбирате? 17Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? 18А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; 19защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: 20това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека. 21И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.

Жития на светиите

Свети мъченик Емилиан (362)

Той е бил от град Доростолон във Фракия и по времето на Юлиан Отстъпника е станал слуга на управителя в този регион. Преди времето на своето мъченичество той е бил таен християнин. В града пристигнал императорски легат с заповед да арестува всички християни, но не успял да намери никого; за да покаже своето задоволство, той наредил голямо празненство за целия град, придружено с жертвоприношения на езическите богове. В нощта преди насроченото празненство Емилиан обиколил града и разбил всички идоли с чук. На следващия ден настъпил голям шум и един невинен селянин бил арестуван и обвинен в престъплението. Емилиан, като видял това, си казал: „ Ако скрия постъпката си, какъв смисъл ще има тя? Няма ли да застана пред Бога като убиец на невинен човек?“ Затова той се яви пред легата и призна това, което беше сторил. Когато разяреният чиновник попита Емилиан по чия заповед е действал, Емилиан отговори: „Бог и душата ми ми заповядаха да унищожа онези мъртви стълбове, които вие наричате богове.“ Като наказание Емилиан беше подложен на много мъчения и накрая изгорен жив.

Св. Памбо, отшелник от Египет (374? 386?)

Аба Памбо беше съвременник на Св. Антоний Велики и един от най-великите от пустинните отци. Той ядеше само хляб, който беше спечелил с собствения си труд, плетейки кошници и рогозки от тръстика. В последните си години той придобил вид на Божий ангел: лицето му сияло така, че монасите не можели да го погледнат. Чрез дълъг аскетичен труд той успял да овладее езика си, така че нито една ненужна дума не излизала от устата му. Той никога не давал незабавен отговор дори на най-простия въпрос, а винаги първо се молел и размишлявал върху въпроса. Веднъж, когато Теофил, патриарх на Александрия, посещавал монасите, те помолили Аба Памбо да каже нещо на патриарха. Той отговорил: „Ако мълчанието ми не му помага, нито думите ми ще му помогнат.“ Той починал в мир, според едни през 374 г., според други през 386 г.