28 Юни 1996
Петък от 4-а седмица след Петдесетница

Петров пост

Почитани светии

Пренасяне мощите на преп. Кир и Йоан
Свети Сергий и Герман (1353), игумени на Валаам
Събор на иконата на нашата Пресвета Богородица „Троеручица“
Пренасяне на мощите (412) на светите чудотворни безсребреници Кир и Йоан
Свети отец Сеннуфий Знаменосец (4 в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 11.25-36 (Апостол)

25Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници, 26и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова". 27"И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им". 28Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците. 29Защото Божиите дарове и призванието са неотменни. 30Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство, 31така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани. 32Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува. 33О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! 34Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? 35Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? 36Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.

Матей 12.1-8 (Евангелие)

1По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат. 2Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота. 3А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? 4Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците? 5Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни? 6Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма; 7и ако знаехте, що значи: "милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невиновните; 8защото Син Човеческий е господар и на съботата.

Жития на светиите

Свети Сергий и Герман (1353), игумени на Валаам

След като помогнали за установяването на православието сред карелските финландци, те основали известния Валаамски манастир на Ладожкото езеро в Северна Русия. И двамата починали в една и съща година.

Събор на иконата на нашата Пресвета Богородица „Троеручица“

Свети Йоан Дамаскин (4 декември), великият защитник на Православието срещу иконоборците, е бил лъжливо обвинен в заговор срещу халифа на Дамаск чрез интригите на иконоборческия император Лъв Исавр (управлявал 717-741 г.). Халифът заповядал да отсекат ръката на Свети Йоан заради предполагаемото му предателство. Светецът поискал отрязаната ръка и прекарал нощта, молейки се горещо за помощ пред икона на Пресвета Богородица. Събуждайки се на сутринта, той открил, че ръката му е чудотворно възстановена, само с белег около китката, където е била напълно отрязана. В знак на благодарност Свети Йоан поставил сребърна ръка на иконата. Когато станал монах в манастира „Свети Сава“ в Светата земя, той взел иконата със себе си. Тя останала там, докато не била дадена на Свети Сава (Сава) Сръбски (14 януари), който я донесъл в Сърбия. По-късно е пренесен по чудо в манастира Хиландар на Света гора (според легендата е пренесен от Сърбия до Атон от неводено магаре), където може да бъде намерен и сега.

Пренасяне на мощите (412) на светите чудотворни безсребреници Кир и Йоан

Те са причислени към Безнаемните Лекари. За техния живот вижте 31 януари.

Свети отец Сеннуфий Знаменосец (4 в.)

„Велик аскет и чудотворец от египетската пустиня, той е съвременник на патриарх Теофил и император Теодосий Велики. Наричан е „Знаменосец“, защото веднъж е помогнал на император Теодосий да спечели победа над вражеските сили чрез молитвите си. Когато императорът го повикал в Константинопол, той отговорил, че не може да отиде, но изпратил скъсаното си и закърпено монашеско расо и жезъла си. Излизайки на бой, императорът облякъл расото на Сеннуфий и носел жезъла му в ръка, и се върнал победоносно от битката.“ (Пролог)