Римляни 9.6-19 (Апостол)

6Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни, 7нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име". 8Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство. 9Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син". 10И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща; 11защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия), 12беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия", 13както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих". 14Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. 15Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля". 16И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува. 17Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя". 18И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 19Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?

Матей 10.32-36, 11.1 (Евангелие)

32И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; 33а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. 34Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; 35защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. 36И врагове на човека са неговите домашни.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Мъченик Юлиан от Тарс в Киликия (305 г.)

„От благородно сенаторско семейство, той живял в Тарс в Киликия и страдал по време на управлението на Диоклециан. Въпреки че бил само на осемнадесет години, когато бил отведен на съд за вярата, свети Юлиан вече бил едновременно образован и непоколебим в християнската вяра и благочестие. Императорският управител го водил от град на град цяла година, като го измъчвал през цялото време и се опитвал да го убеди да се отрече от Христос. Майката на Юлиан следвала сина си от разстояние. Когато управителят я хванал и я изпратил да убеждава сина си да се отрече от Христос, тя прекарала три дни в затвора с него, давайки му точно обратния съвет, учейки го и давайки му сила да не пада духом, а да отиде на смъртта си с кураж и благодарност към Бога. След това мъчителите му зашили Юлиан в чувал с пясък със скорпиони и змии и го хвърлили в морето, а майка му също умряла под мъчения. Вълните изнесли тялото му на брега и вярващите го отнесли в Александрия, където го погребали през 290 г. Мощите му по-късно били пренесени в Антиохия. Самият свети Йоан Златоуст произнесъл похвална реч за светия мъченик Юлиан:“ „От устните на мъченика излиза свят глас и с този глас се излива светлина, по-ярка от слънчевите лъчи.“ Той каза още: „Вземете когото и да е, бил той луд или обладан, и го заведете до гроба на този светец, до мощите на мъченика, и ще видите как демонът веднага ще изскочи и ще побягне като от пламтящ огън.“ От тази реч става ясно, че много чудеса сигурно са се случили на гроба на Свети Юлиан.“ (Пролог)

Светите ни отци Юлий и Юлиан (V в.)

Те били братя от Гърция, християни от детството си; Юлий бил свещеник, Юлиан - дякон. По заповед на император Теодосий Млади те тръгнали като мисионери, за да унищожат идоли и да доведат хората до вярата в Христос из цялата империя. През живота си построили сто църкви и довели хиляди до Христос. Починали в мир близо до Милано: жителите на този град някога се обърнали към Свети Юлий за помощ срещу вълци.