Римляни 3.19-26 (Апостол)

19А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога, 20защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът. 21А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците. 22Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика: 23всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, 24оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса, 25Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение, 26за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.

Матей 7.1-8 (Евангелие)

1Не съдете, за да не бъдете съдени; 2защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. 3А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? 4Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! 5Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. 6Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат. 7Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; 8защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.

Свети пророк Амос (8 в. пр.н.е.)

Той бил неук пастир от село Текоа в Завулон, близо до Витлеем. Неговите пророчества, направени по време на управлението на цар Озия, съставляват книгата на Стария завет, която носи неговото име. Той е класиран на трето място сред „малките пророци“ на Стария завет.

Свети мъченик Вит, с Модест и Крескентия (303)

„Свети Вит е роден в Сицилия от видни езически родители. Модест е бил негов учител, а Кресентия – негова гувернантка. Свети Вит е кръстен рано и едва на дванадесет години започва да води интензивен аскетичен живот. Явяват му се ангели, които го наставляват и насърчават в трудовете му, а самият той е сияен и красив като ангел Божий. Съдия, който го бие, кара плътта на ръката му да изсъхне, но Вит я изцелява с молитвите си. Баща му ослепява, когато вижда дванадесет ангела в стаята си „с очи като звезди и лица като светкавици“, но Вит възстановява зрението му с молитвите си. Когато баща му се опитва да го убие, му се явява ангел и го отвежда в Лукания на брега на река Силари, заедно с Модест и Кресентия. Свети Вит извършва много чудеса там за болните и душевноболните. Той отива в Рим по повикване на император Диоклециан и прогонва зъл дух от сина си. Далеч от това да го възнагради, императорът го измъчва жестоко, когато не иска да се поклони пред неми идоли, но Господ го избавя.“ от мъчения и го върна в Лукания с невидимата Си ръка, и там той, Модест и Кресентия почиват в Господа. Мощите на Свети Вит се съхраняват в Прага.“ (Пролог)

На Запад помощта на Свети Вит често се призовава за лечение на много заболявания, особено лудост и демонично обсебване. Поради тази причина танцът на Свети Вит е кръстен на него, остро неврологично заболяване, което предизвиква неконтролируеми движения на лицето и крайниците, обикновено срещани при деца.

Блажени Августин, епископ на Хипон (430), и майка му Моника (387)

След като търси истината сред много религиозни школи, включително манихейците, Августин се обръща към вярата в Христос чрез съветите и пламенните молитви на майка си Света Моника. STORYта на ранния му живот и обръщането му във вярата е прекрасно разказана в неговите „Изповеди“. Той живя седемдесет и шест години, последните тридесет и пет като епископ на Хипон в Северна Африка. Загива при варварско нападение над този град.

През последните години няколко православни писатели се опитаха да отрекат, че Августин е светец на Православната църква (най-вече поради някои богословски грешки в неговите писания, които са били неправомерно разпространявани в Латинската църква). Тези твърдения са неверни: от времето на канонизацията му той е почитан като светец.

Свети мъченик Лазар, княз на Сърбия (1389)

„Той беше един от най-великите мъже на Сърбия, управлявали царството след цар Душан. След смъртта на цар Урош, Лазар беше коронясан за цар на Сърбия от патриарх Ефрем. Той изпрати делегация в Константинопол, включително монах на име Исая, за да се моли за премахване на анатемата от сръбския народ. Няколко пъти воюваше срещу турския паша, като накрая се сблъска с турския цар Амурат в Косово на 15 юни 1389 г., където беше убит. Тялото му е отнесено в Раваница близо до Куприя, негова основа, и е погребано там, но по-късно е пренесено в Нова Раваница в Срем. По време на Втората световна война, през 1942 г., е отнесено в Белград и поставено в катедралата, където се пази и до днес и предлага утеха и изцеление на всички, които се обръщат към него с молитва. Той възстанови Хиландар и Горняк, построи Раваница и Лазарица в Крушевац и е основател на „Свети Пантелеймон“, руския манастир на Света гора, както и множество други църкви и манастири.“ (Пролог)