Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

свещеномъченик Тимотей, епископ Пруски (362 г.)

„Заради голямата му духовна чистота Бог му дари дара на чудотворството и той изцеляваше всякакви болести и болки сред хората. По време на царуването на злия император Юлиан, който се отрече от Христос, свети Тимотей беше хвърлен в тъмница. Вярващите го посещаваха там, за да слушат мъдрото поучение на своя епископ. Когато това стигна до ушите на императора, той заповяда палачът да обезглави светеца в тъмница. Това се случи през 362 г. и душата му влезе в Рая, докато мощите му останаха, пълни с чудотворна сила, за да помагат на хората и да провъзгласяват силата Господня.“ (Пролог [адаптиран])

Свети мъченици Александър и Антонина (313)

В Александрия девицата Антонина била доведена пред управителя Фест, измъчвана заради вярата си в Христос, след което хвърлена в затвора. Християнски войник на име Александър, който никога преди не бил виждал или чувал за Антонина, получил заповед от Божи ангел да отиде при нея. Като я намерил, той ѝ дал военната си мантия, като я увил около главата и тялото ѝ; и така, с наведена глава, тя успяла да излезе от затвора, докато Александър останал на мястото си. Александър бил доведен пред Фест, където и той изповядал вярата си в Христос. Антонина, научавайки за това, доброволно се явила пред съдията, който подложил и двамата на ужасни мъчения, осакатявайки ги по много начини, преди да ги хвърли в огън и да ги изгори живи.

Малко по-различен разказ разказва, че Фест е поставил Антонина под стража в публичен дом, а не в затвор, за да може девствеността ѝ да бъде осквернена, и че именно оттам Александър я е спасил.

Фест, управителят, занемял по време на смъртта на светите мъченици и бил измъчван от зъл дух в продължение на седем дни, след което починал.

Свещеномъченик Митрофан, първи китайски свещеник, и китайските новомъченици от Боксерското въстание (1900 г.)

„Светите китайски мъченици са били местни китайски православни християни, възпитани в благочестие в Руската православна мисия в Пекин, основана през 1685 г. По време на Боксерското въстание от 1900 г. срещу чуждестранните сили, окупиращи Китай, местните китайски християни са били заповядани от боксерите да се отрекат от християнството или да бъдат измъчвани до смърт. Двеста двадесет и двама членове на Пекинската мисия, водени от техния свещеник Митрофан Ци-Чунг и семейството му, отказали да се отрекат от Христос и били счетени за достойни за мъченическа смърт.“ (Великият часовник)