20 Май 1996
Понеделник на 6-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

Обретение мощите на св. Алексий, митрополит Киевски
Мъченик Талалей в Ега в Киликия и онези, които бяха с него (327)
Отче наш сред светиите Алексий, митрополит Московски (1378)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 17.1-15 (Апостол)

1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога. 2Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията, 3като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. 4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа. 6А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук; 7тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус. 8И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това. 9Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги. 10А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога. 11Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. 12И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко. 13Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа. 14Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.

Йоан 11.47-57 (Евангелие)

47Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. 48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. 49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, 50нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. 51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. 53От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. 54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. 55Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. 56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? 57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

Жития на светиите

Мъченик Талалей в Ега в Киликия и онези, които бяха с него (327)

Светият Талалей е причислен към Безнаемните Лекари. Той бил лекар, роден в Ливан в семейството на Беруций (епископ) и Ромилия. По време на гоненията на император Нумериан той избягал в Киликия, но бил заловен и доведен пред управителя Теодор. Когато Талалей смело изповядал Христос, жестокият управител заповядал на двама войници, Александър и Астерий, да пробият дуPKи в костите на краката му, да прокарат въже през тях и да го обесят на дърво. Но палачите, с Божията сила, били за момент лишени от разум и вместо това пробили дървена дъска, която окачили на дървото. Управителят гневно заповядал войниците да бъдат бичувани; по време на бичуването си те викали: „Господ е жив за нас; отсега нататък ние сме станали християни. Вярваме в Христос и страдаме за Него.“ Чувайки тези думи, управителят заповядал и двамата да бъдат обезглавени. След това грабнал шилото им и се опитал сам да пробие краката на Талалей; но ръката му внезапно се парализирала. Състрадателният лекар се помолил на Христос и изцелил ръката на преследвача му. Сърцето му все още било закоравяло, затова управителят заповядал светецът да бъде хвърлен във водата и да се удави; но той оцелял. След това бил хвърлен на диви зверове, но те облизвали краката му и нежно се търкали в него. Накрая светият мъченик бил обезглавен.

Отче наш сред светиите Алексий, митрополит Московски (1378)

Той е роден в Москва през 1292 г. През 1354 г. е ръкоположен за митрополит на Москва от Филотей, патриарх на Константинопол. Основава няколко манастира, включително първия женски манастир в Москва. Превежда Светото Евангелие от гръцки на славянски. По това време Русия е под властта на татарите и Свети Алексий два пъти посещава татарския хан, за да го умолява да облекчи потисничеството на руския народ. При едно от тези посещения той изцелява Тайдула, съпругата на хана. Основава Чудовския манастир в Москва на земя, дадена му от хана и съпругата му в знак на благодарност за това чудотворно изцеление; мощите на светеца се намират в същия този манастир. Това е празникът на откриването на светите му мощи през 1431 г.