Исаия 66.10-24 (6-ти час)

10Развеселете се с Иерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него, 11за да се храните и насищате от гърдите на утехите му, да се опивате и наслаждавате от преизобилната му слава. 12Защото тъй казва Господ: ето, ще насоча към него мир като река, и богатството на народите - като поток, който се разлива, за ваша наслада; на ръце ще ви носят и на колене ще ви галят. 13Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени в Иерусалим. 14И ще видите това, и ще се възрадва сърцето ви, и костите ви ще цъфнат като злак, и ръката на Господа ще се яви върху рабите Му, а на враговете Си Той ще се разгневи. 15Защото ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му - като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си - с пламнал огън. 16Защото Господ с огъня и с меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа. 17Ония, които се осветяват и очистят в дъбравите един след друг, които ядат свинско месо и гнусотии и мишки, - всички ще загинат, казва Господ. 18Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми. 19И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава 20и ще представят всичките ви братя от всички народи в дар Господу на коне и колесници, на носилки, на мулета и на бързи камили, - на светата Ми планина, в Иерусалим, казва Господ, - също както синовете Израилеви принасят дар в дома Господен в чист съд. 21Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити, казва Господ. 22Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви. 23Тогава от месец на месец, и от събота на събота ще дохожда всяка плът пред лицето Ми на поклонение, казва Господ. 24И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът.

Битие 49.33-50.26 (Вечерня)

33И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ.

1Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува. 2И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля. 3И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена. 4И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй: 5баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.) 6А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел. 7Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя, 8и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем. 9С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма. 10И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена. 11Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан. 12И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал; 13отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона. 14След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му. 15Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили? 16И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза: 17тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това. 18Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме. 19Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога. 20Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде; 21затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце. 22И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години. 23И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете. 24Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова. 25Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука. 26Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.

Притчи 31.8-31 (Вечерня)

8Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци. 9Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния. 10Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер; 11сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба; 12тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си. 13Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си. 14Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна. 15Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си. 16Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе. 17Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си. 18Тя чувствува, че занятието й е добро, и светилото й не гасне нощем. 19Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното. 20Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава. 21Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи. 22Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло. 23Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната. 24Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци. 25Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето. 26С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й. 27Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността. 28Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали: 29"много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички". 30Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала. 31Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите!

Свети мъченици Агатопус и Теодул (303)

Агатоп бил дякон, много стар, а Теодул - четец, много млад, в църквата в Солун. По време на гонението на Диоклециан двамата били призовани на съд. Те отишли радостни, хванати един за ръка и възкликнали на всички: „Ние сме християни!“ След като ласкателства, увещания, заплахи, затвор и глад не успели да ги накарат да се отрекат от Христос, те били осъдени на смърт чрез удавяне. Били вързани и голям камък им бил привързан към вратовете; когато щяли да бъдат хвърлени в морето, Агатоп извикал: „Ето, чрез второ кръщение сме измити от греховете си и ще отидем очистени при Христос Иисус!“ Удавените им тела скоро били изхвърлени на брега и християните ги погребали с почести. Не след дълго Теодул се явил на братята си под формата на сияен ангел и им казал да дадат всичките му имоти на бедните.

Светият ни отец Марк от Трахия (ок. 400 г.)

Наричан е още „Марк Атинянин“, защото е роден в Атина. Когато родителите му починали, той размишлявал за преходността на всички земни неща, раздал имуществото си на бедните и се качил на дъска в морето, молейки Бог да го води където пожелае. По Божие провидение Марк бил изхвърлен на бреговете на Либия, където се установил като отшелник на планина, наречена Трахе. (Някои казват, че е било в Етиопия, но това изглежда по-малко вероятно.) Там той живял деветдесет и пет години, без никога да види друго човешко същество.

Свети Серапион го посетил преди смъртта му и описал живота му. Серапион попитал Марк дали има християни, чиято вяра е толкова велика, че могат да кажат на планината „Стани и се хвърли в морето“ и тя да стане така. Веднага планината, на която стояли, започнала да се движи като вълна, но Марк вдигнал ръка и я спрял.

На смъртния си одър Свети Марк се помолил за спасението на всички хора и предал душата си на Бога. Свети Серапион видял ангел, носещ душата на Марк, и ръка, протегната от небето, за да я приеме. Свети Марк бил на около 130 години, когато починал.